България запазва позицията си в групата на страни, предоставящи „значителна информация“ за бюджета, като след леко подобрение достига оценка от 79 пункта. В същото време механизмите за гражданско участие, отчетност и ефективен контрол от законодателната власт все още не са достатъчно ефективни.
Средният резултат за страните в региона на Източна Европа и Централна Азия се запазва на нивото от предходното издание на индекса, при минимално повишаване на показателя за бюджетна прозрачност с един пункт в глобален мащаб.
Наблюдава се обаче тревожен спад в изготвянето и достъпността на т.нар. бюджети за гражданите
– ключов инструмент, с който правителствата могат да направят данните и провежданите политики, заложени в бюджетите по-достъпни за широката публика хора. Също така за първи път от 2017 г. насам намалява броят на държавите, в които се публикуват данни за текущото изпълнение на бюджета в рамките на годината. Проучването установи също така, че започналото през пандемията отслабване на ролята на законодателните органи в бюджетния процес и надзора върху работата на изпълнителната власт продължава.
„Продължаваме да наблюдаваме скромни подобрения в бюджетната прозрачност, въпреки че неблагоприятните развития в някои страни“, заяви Дейвид Робинс, ръководител на изследването „Отворен бюджет“. „Редица държави обаче показват, че напредъкът е възможен, когато има политическа воля за това. Правителствата могат да възстановят общественото доверие в способността си да изпълняват задачите си, като отворят бюджетния процес за пълноценно участие.“
Притеснителен остава изключително слабият глобален резултат по отношение на гражданското участие в процеса на формулиране на бюджетните приоритети, залагане на политики и наблюдение на изпълнението на бюджетите.