За юли, в сравнение с предходния месец, зеленчуците, олиото и захарта поевтиняват, а цените на млечните продукти остават без промяна. Това заяви в предаването „Денят започва“ на БНТ Марин Недев, началник на Системата за агропазарна информация в Министерството на земеделието и храните. Ако сравним данните с тези от юли 2011 г., ще видим, че няма рязка промяна в цените, допълни той.
По думите на Едуард Стойчев, председател на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, зърнопроизводителите са доволни от увеличаването на цената на зърното. Той допълни, че все още не може да се каже какво ще се случи на зърнопазара, тъй като един от най-големите производители – Казахстан, не корита още, а Украйна – влиятелна сила е сектора, само за дни свали цените си. Обективна причина за поскъпването на хляба има, ако брашното запази високата си изкупна цена, както и кумулативно през месеците се променят цените на другите съставки. Но да се иска увеличаване на цените на продукти и пазарът да го приеме – е съвсем различно, коментира Стойчев. Недев допълни, че по този начин се пробва пазарът.
Мариана Кукушева, председател на Управителния съвет на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите в България, коментира, че от бранша никога не са се ангажирали с обявяване на поскъпване или поевтиняване на хляба. Към моментна никой не може да каже как ще се развива цената му, тъй като тя е въпрос на пазар, на възможностите на потребителя и на възможностите на производителя. Всичко останало е спекулация в медиите, категорична бе Кукушева. По думите й, всички компоненти, които определят крайната стойност на хляба, към момента имат траен тренд нагоре, а когато трендът е запазен, той се отразява върху крайната цена. Тя обясни, че доставната цена на насъщния в последните десет години се движи в диапазон от 55 – 60 стотинки с ДДС за около 700 грама. Стойчев и Недев попитаха къде отиват останалите 40 процента в цената. Кукушева обясни, че не е нормално да има такава гарантирана търговска надценка при продукта, каквато няма при продажната дори на луксозни стоки.
От Федерация от хлебопроизводителите настояват Министерство на финансите да разгледа предложението им, което цели да се подпомогнат потребителите и което ще се усети в държавната хазна – да има диференцирана ставка на хляба и на още няколко основни хранителни продукта, изключително важни за живота на хората. При хляба осем процента ДДС биха се почувствали от потребителя, и от производителя, обясни Кокушева. Хлябът е основна храна на българския народ и трябва да стане абсолютно достъпен и платим, каза тя.
Председателят на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев бе категоричен, че животновъдството в България е неравнопоставено с това в Европейския съюз, където субсидията е четири пъти по-висока. Няма как българският животновъд с тези символични субсидии да отговори на тенденциите на пазара. По думите му, ако се премахнат субсидиите изобщо в целия ЕС, както е в Австралия и Нова Зеландия, и всичко се регулира от пазара, нещата в сектора ще си дойдат на мястото.
Животновъдството у нас продължава да бъде губещ отрасъл и не може да отговори на ниските цени на вносното месо, коментира Вътев. Марин Недев допълни, че българският потребител се нуждае не само от евтини, но и от много качествени продукти.
Засега състоянието на пазарите с покойно. Що се касае до цените на основните хранителни стоки – всичко е стабилно, обобщи Едуард Стойчев.