Г-жо Паунова, миналата седмица Европейската комисия утвърди роумингът да отпадне от лятото на 2017 г. Какво точно предвижда решението?
Това са много добри новини. С колегите усилено работихме да стигнем до това решение – за справедливи условия, свързани с отпадането на таксата за роуминг. От средата на 2017 г. няма да плащаме никакви такси и няма да имаме времево ограничение на броя на дните за това, т.е. 365 дни в година, ако пътуваме, няма да плащаме такси за роуминг. Това е много важно и за бизнеса. В следващите дни документът ще бъде представен в една от комисиите в Европейската комисия (ЕК) и след това проектът ще бъде разгледан от телекомуникационните регулатори на Европейския съюз (ЕС) и различни потребителски организации, които ще направят оценка на плана и ще се произнесат. Това трябва да се случи до 15 октомври. Страните членки също ще се произнесат. До декември месец ще имаме окончателния вариант.
А как реагират на това решение мобилните оператори?
Нашите очаквания са всички оператори на територията на Европа да спазват новите правила. Да припомня, че през лято 2016 г. голяма част от сумите за роуминга вече отпаднаха.
Вие сте сред евродепутатите, които активно работят за въвеждането на т.нар. „Европейски облак“. Едно скорошно изследване сочи, че често компютърните термини са объркващи за българина. Сред тези понятия са именно облакът. Какво всъщност е представлява компютърният облак и с какво неговото приложение допринася за развитието на технологичния свят?
Да, преведени на български език термините понякога звучат много странно. Но искам да отбележа, че ако такова изследване е направено на територията на България, то не по-различно е и положението в много други страни, защото това са сравнително нови термини, които не всеки използва в ежедневието си. Може би възможно най-лесното определение на компютърния облак е възможността да достигаме до информация, която не се съхранява на твърд диск на компютъра, който използваме, а до нея се достига чрез интернет. В облака може да се сподели и да бъде достъпна информация на повече от един човек – за служителите на цяла компания, например. Има различни примери – Dropbox, iCloud, Google Drive. Всички тези облачни услуги могат да намалят разхода на бизнеса за съхранение на техните данни, които непрекъснато се увеличават. Има и други практични ползи. Когато имаме проблем с нашия компютър или смартфон, когато има кражба или твърдият диск изгори, информацията, която е синхронизирана с „облака“, не се губи. „Облакът“ предоставя тази гъвкавост – може да се работи навсякъде.
Какъв ще е обхватът на Европейския облак? Колко специалисти или фирми биха имали полза от това?
Това е нова платформа, върху която работят европейските институции. Тя е пряко свързана с данните, които се създават от учените в ЕС. Този „облак“ цели да представи една много голяма виртуална среда, където над 70 милиона специалисти ще могат да съхраняват, обменят и използват повторно данни от различни области и държави. Цели се да се подсили европейската инфраструктура за данни.
Какъв ще е обемът данни?
На този етап е трудно да имаме конкретна цифра, тъй като данните се генерират ежедневно, но става въпрос за масивни данни. Трябва да кажа, че правителството на премиера Борисов, на екипите на министъра на вътрешните работи и на зам.-министърът на информационните технологии у нас работят върху развитието на едно ново административно обслужване, което ще доведе до държавен български облак, в който идеята е да се премести цялата информация на администрациите и съответно данните от този облак ще се влеят в тези на европейския облак. И наистина ние сме една крачка напред в това отношение.
За каква инвестиция говорим в цифрово изражение?
Очаква се да бъде компонент от няколко инструмента. По изчисления на комисията около 2 млрд. евро ще бъде финансирането по програма „Хоризонт 2020“. Допълнителните публично-частни инвестиции ще са 5 млрд. евро през следващите пет години. 3,5 млрд. евро са предвидени за инфраструктурни промени. Инициатива ще започне да генерира собствени приходи при използването на данни от Европейския облак.
Тази година Computerworld Ви отличи за принос в развитието на дигиталните умения и предприемачеството. Това е специфична област. Изкушена ли сте от дигиталния свят и смятате ли, че технологиите са бъдещето?
Знаете ли, аз вярвам, че за да бъдем конкурентноспособни в Европа, като държава, като място, определено от списание Forbеs за страната на новите технологични възможност, ние трябва да осъзнаем, че технологиите са неизменна част от този прогрес. Това спомага и за по-развита икономика.
За мен подкрепата на предприемачество чрез дигитализация са ключовият двигател да живеем по-добре, да бъдем в крак с модерния свят. Имаме невероятни предизвикателства в Европа, с които трябва да се справим, а това няма как да стане без достатъчно средства. Затова и икономиката трябва да работи много добре. На пръв поглед изглежда суха материя, но осъзнаваме, че в нея има много интересни неща. Това беше и причината с екипа ми да стартираме инициативата „Регулации за иновации“, за да може да съберем на едно място водещите лидери на технологичния свят на едно място. По време на конференция, в която се включиха еврокомисарите Моедаш и Вестагер и представители на най-успешните дигитални лидери в бизнеса, достигнахме до идеята да стартираме Съвет на високо равнище, който да задава посоката на бъдещите регулации, така че те да насърчават иновациите. За да се случва всичко това, нужни са подготвени хора. „Научи ме да умея“ е друга наша кампания, която представихме в България. Защото искаме да достигнем до най-младите и да ги убедим, че всеки от тях може да стане следващия успешен предприемач, да има успешен бизнес, ако разполага с нужните умения за реализация.
Според думите Ви, Вие вярвате, че България има потенциал в тази насока?
Аз вярвам наистина в големия потенциал на всички нас, българите. Ние сме го доказали през годините. Например, България е пета във вечната ранглиста по инфрорматика, на тазгодишната олимпиада по информатика нашият отбор завоюва един златен и два сребърни медала. Освен това, в класацията за най-бърз интернет в света ние сме първи, а само за една година от 60-а позиция за отворени данни се изкачихме в първите 20 места. Ние имаме едни от най-добрите IT специалисти. Да отбележа, че налагаме София като регионална столица на новите пазари за дигиталните технологии и на единния цифров пазар. Освен това нашият регион е място, където може да създаваме екосистеми на можещи и предприемчиви хора. Европейският съюз винаги ни е подкрепял в начинанията в тази насока.
Да не пропуснем да коментираме и това как ще се гарантира защитата на данните в европейския облак?
Много хора работят във всички тези компании, за да гарантират, че информацията е добре защитена. Важно е обаче и ние да спазваме правилата – да знаем какви данни предоставяме, кога те са достъпни, кога не, да имаме силна парола.
ВИЗИТКА:
Ева Паунова е евродепутат от ГЕРБ/ЕНП. "Файненшъл таймс" я нареди среде 100-те най-влиятелни личности от Централна и Източна Европа в класацията. Ева Паунова бе класирана от международно списание „Форбс“ сред най-успешните млади политици в Европа в класацията „30 таланта под 30 години“.
Сред основните й приоритети в Европарламента са завършването на единния цифров пазар в ЕС, насърчаването на предприемачеството и иновациите, както и просперитета на европейската икономика и развитието на необходимите умения за успех на младото поколение. Паунова е пряко ангажирана в промотирането на Европейската седмица на програмирането и е посланик за България на инициативата на Европейската комисия за развиване на дигиталните умения.
В момента работи по 4 основни досиета, част от пакета на единния цифров пазар - договорите за предоставяне на дигитално съдържание, преносимостта на дигиталните филми и музика, инициативата за създаване на Европейски облак, както и Плана за дигитализиране на европейската индустрия. Тя е и докладчик за ЕНП в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите относно прогреса на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана Юнкер, , както и по Новата програма за уменията в ЕС.