Правителството ще може да емитира нов външен държавен дълг в размер до 1 милиард лева чрез емисии на държавни ценни книжа на международните пазари. Това решиха депутатите при приемането на актуализацията на бюджета за 2013 година.
Президентът Росен Плевнелиев даде заявка, че би могъл да наложи вето по тези промени. Емил Попов от фондация " Банки, инвестиции, пари" коментира в интервю за БНР, че това е едно от правомощията на президента и ако Плевнелиев е убеден, че аргументите не са достатъчни, разбира се, той трябва да го наложи. "Аз също не съм убеден от аргументите, че е наистина изключително наложително актуализирането на бюджета. Оставам с впечатлението, че правителството иска да си осигури комфорт. От друга страна остават съмненията за исканията на различни министерства, разходите, които трябва да направят по задължения към бизнеса, остават подозрения и за корупционни схеми. Те идват от задълженията на министерствата по обществените поръчки", каза още Попов.
"Емитирането на дълга е друга плоскост на въпроса. Няма опасност това да се отрази негативно на икономиката и банковия сектор. Държавният дълг е един от най-ниските. Той е в рамките на законово уредените стойности. Не би могло това да се отрази на лихвите на банките. Факторите, които влияят върху лихвените нива, са други. Те са съвсем пазарни и не се влияят от държавните финанси, освен ако те не са се сринали. България ще продължава дори и след този външен дълг, да бъде една от страните с най-добри показатели", категоричен беше Попов.
Любомир Дацов, бивш финансов заместник-министър, също говори пред националното радио. Той е на мнение, че президентът не трябва да налага вето, защото никога не е било налагано такова на бюджета досега. "Тези промени, ако изключим допълненията за дълга, са политически. Те отрязават неща, които ще се случат. Не виждам нищо скандално или проблемно. За да стигнем до гръцкия дълг при сегашните ограничения за дълг, трябва да правим такъв дълг 70 години", обясни Дацоя.
"Операцията с дълга има две страни. Едната е икономическа - в момента има нужда от външен дълг и то поне в рамките на 4-5 милиарда, като една стратегия, не за да бъде финансиран дефицит. Ние сме в условие на валутен борд и единственият начин паричната маса да се увеличи е като се вкарат пари отвън. Това са инвестициите и външният дълг. В момента инвеститорите не гледат с добро око на България. Остава външният дълг", завърши той.