Разказът на редник Росен Плевнелиев (снимка)

3 ч след полунощ. В спално помещение, където спокойно спят 20-ина младежи, нахлува мъж на средна възраст и без никакво притеснение издава бойна команда: Да ви видя всички прави, до 15 секунди всички легла да са оправени! По-живо, по-живо! Какво ми хъркате като баби! Стани бързо, ей ти, не се завивай през глава, тук не е курорт, ами казарма!

Това не е част от екшън филм, а част от истинските истории на школата за запасни офицери в Плевен с главно действащо лице - вероятният бъдещ главнокомандващ на армията редник Росен Плевнелиев, пише 24 часа.

Сега той с усмивка си спомня за тези моменти, в които е усетил и меда, и жилото на войниклъка. Защото за какво си говорят мъжете цял живот – разбира се, за казармата! Както жените споделят тайните си за раждането, така и за тях приключенията от военната служба за родината остават спомени за цял живот. Разбира се, и приятелства.

Росен Плевнелиев тъкмо завършил елитната благоевградска математическа гимназия с пълно отличие и трябвало да влезе в казармата. Първата година бил в Плевен и изкарал в теоретични и практически занятия по възможно най-сложната специалност – артилерийски разузнавач. Задачата била непосилна, защото носел не по-малко от 40-50 кг на гърба си, автомат, специални уреди за задаване на координати, уреди за мерене и друга екипировка.

Трудното идвало от това, че като артилерийски разузнавач трябвало да е възможно най-близо да противника, да засече неговите цели и да подаде координати и информация за тях на огневите позиции. Нужна била много добра физическа подготовка, за да оцелява сам близо до противника. Всяка сутрин независимо от атмосферните условия – минус 20, плюс 40 градуса, тичали по няколко километра, превземали баирите с цялото бойно снаряжение, тренирали да подават координати при всякакви условия.

“Като артилерийски разузнавач имах много тежка първа година, през която ме пуснаха само 6 пъти в отпуск, и то за около 4 часа. За това време тичах до пощата, където се редях на опашка, за да се чуя с майка си и баща си, след което бързах да си купя една пица и отпускът свършваше”, спомня си кандидатът за президент на ГЕРБ редник Плевнелиев.

На всичко отгоре и времената не предвещавали мир, та се налагало войниците непрекъснато да са в бойна готовност. По това време – 1982-1983 г., в Полша дисидентите от синдиката на Лех Валенса “Солидарност” вече създавали много проблеми на социалистическата общност и българската войска постоянно била ангажирана с тренировки и симулации на война.

“В края на първата година в казармата, толкова исках да се прибера в Благоевград, за да видя приятелите и семейството си, че тичах 3-4 км от поделението до гарата”, признава сега Плевнелиев.

След първата тежка година обаче късметът каца на рамото му. Оказало се, че 5-имата най-добри участници на олимпиадата по математика и програмиране през 1982 г. имат право на по-лека служба. А възпитаникът на математическата гимназия в Благоевград, випуск 1982 г., бил спечелил първо място в националната олимпиада по програмиране.

Веднага получил разпределение в изчислителния център на Генералния щаб. Имал за началници 42-ма полковници и генерали, а войничетата били само 5-има. Тяхната работа била да поддържат всички компютри на Генщаба. Културният шок бил голям - все едно от студентските общежития да попаднеш в “Хилтън”. “Беше много добре, защото можехме да се развиваме, да четем книги, да работим по специалността си”, преценява Росен.