„Министерство на земеделието приема развитието на лозаро-винарския сектор като един от своите приоритети. Определено можем да кажем, че с успех се прилага Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор 2019-2023 г.” Това заяви днес министърът на земеделието Иван Иванов по повод отбелязването на празника на лозаря св. Трифон Зарезан в гр. Плевен. Той и заместник-министрите Стефан Бурджев и Иван Христанов се включиха в традиционното зарязване на лозята, които се организират от Института по лозата и виното – Плевен, съобщиха от пресцентъра на земеделското министерство.
Министър Иванов поздрави всички лозари и винопроизводители по случай техния празник и им пожела 2022 година да бъде много плодородна за тях.
Аграрният министър добави, че мерките, по които се подпомагат стопаните са „Преструктуриране и конверсия на лозя“, „Информиране в държавите членки“, „Застраховане на реколтата“, „Събиране на реколтата на зелено“ и „Инвестиции в предприятия“, с годишен бюджет повече от 50,305 млн. лв. Той поясни, че през миналата година са сключени 196 договора по програмата, а общо разплатените средства са над 36 млн. лв. По думите му през тази година предстои да бъдат обявен прием по четири мерки.
„В коалиционното споразумение е записано, че образованието в земеделието е приоритет. Предвидили сме да се развият местни центрове за обучение на земеделски производители“, съобщи министърът. Той поясни, че основно място ще имат Селскостопанската академия и Националната служба за съвети в земеделието за вдигане на бранша на крака с добре подготвени браншове. Д-р Иванов подчерта, че в работата си винаги ще бъдем на страната на земеделските производители и в частност на лозаро-винарския сектор.
Министър Иванов уточни още, че тази година са увеличени средства за подпомагане по редица мерките. По мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ ръстът е от 75 на 90% от разходите за всяка дейност. При мярката за „Инвестиции в предприятията от 50% на 70% се увеличават помощта за микро-, малки и средни предприятия, от 25 на 35% за предприятия с по-малко от 750 служители или с оборот, по-малък от 200 млн. евро и от 15 на 25% за предприятия с над 750 служители или с оборот над 200 млн. евро.
Ръст има и по мярката „Застраховане на реколтата“, той е от 50 на 70 на сто за кандидати, застраховали реколтата си срещу неблагоприятни климатични условия, загуби, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредител. За 2021 и 2022 г. добавен нов застрахователен риск – загуби причинени от пандемии по хората. Увеличението по мярка „Събиране реколтата на зелено“ е от 50 на 70% от сумата на преките разходи за операциите по отстраняване на гроздовете и на загубата на приходи от прилагането на мярката но не повече от 3410,74 лв./ха.
„Едни от водещите елементи в този сектор са както качеството на продуктите, така и грижата за потребителите. България споделя напълно европейската политика за високи стандарти за производство на индивидуализирани, екологично чисти и здравословни гроздови и винени продукти“, подчерта министър Иванов. И посочи, че страната ни заема достойно място на винената карта на света и се е утвърдила като предпочитана дестинация за винен туризъм. Той обясни още, че през последните години се наблюдава трайна тенденция на ръст на винопроизводителите. През миналата година те достигат 336, сочат данните на Изпълнителната агенция по лозата и виното. За сравнение през 2020 година те са били 311, а година по-рано – 282.
Преработеното гризне през 2021 г. е 127 661 тона, а съхраняваните количества вино към 31 юли на винарска година е 81 580 465 литри.