Бюджетът ни е недостатъчен, особено в частта му за реклама - 19 млн. лева, заяви служебният министър на туризма Илин Димитров при представянето на проектобюджета на ведомството за 2023 г. пред членовете на ресорната парламентарна комисия. Той изтъкна, че бюджетите за тази цел на Турция са 411 млн. лева, а на Гърция - 350 млн. лева, предаде БТА.
По думите на министъра е необходимо да има стъпаловидно увеличение на бюджета за национална туристическа реклама с 30–40 на сто на сто всяка година.
Твърдо заставам зад 9 процента ДДС за ресторантьорите, като молбата ми е те да останат и за всички работещи в сектора, обърна се министърът към депутатите. Сред причините за това си искане той посочи, че всички държави членки на ЕС около нас имат диференцирани ставки за сектор "Туризъм", бизнесът е "изсветлял", като са декларирани два пъти повече постъпления и два пъти повече са приходите, върху които ще се платят данъци, а освен това в сектора разходите за служители са много високи.
При представянето на отчета за изпълнението на програмния бюджет на Министерството на туризма към 31 декември 2022 г. министър Димитров заяви, че държавата ще изплати дължимото на хотелиерите, настанили украински бежанци, по втората програма от 1 юни до края на март. Илин Димитров съобщи, че е сформирана междуведомствена група от пет ресорни институции, която ще е готова със съответните разчети до края на седмицата, след което ще се внесе проект на Решение на Министерския съвет за разплащане по втората програма.
Комисията не прие на първо четене Законопроекта за държавния бюджет на България за 2023г., внесен от Министерски съвет на 28 април, в сектор "Туризъм". Депутати посочиха, че в рамките на бюджетната процедура ще направят опити той да бъде поправен, за да има достатъчно средства за направленията, които смятат за важни в държавата, в това число и за туризма.
Законопроектът за допълнение на Закона за туризма, който е инициатива на ресорната комисия, бе приет на първо четене от членовете ѝ. Министерството на финансите даде отрицателно становище по законопроекта, той обаче бе подкрепен от Министерството на туризма.
Със законопроекта се предлага въвеждане на изключение от приложното поле на Закона за обществените поръчки на поръчки за услуги на много големи онлайн платформи или много големи онлайн търсачки по регламента за електронните услуги за споделяне на видеоклипове, свързани с рекламата на туризма ни. От финансовото министерство посочиха, че европейското законодателство не допуска в закон да се включват изключения, които не са включени в евродирективи, и заявиха, че ако се приеме разпоредбата, това означава да бъде открита нова процедура по нарушения от ЕК по отношение на това изключение. От финансовото ведомство имаха забележки и по това какво означава много големи онлайн платформи и търсачки и посочиха, че са нужни определени финансови параметри за това определение. От министерството смятат, че посочването на "много големи" е дискриминация. За реализираните си приходи тези платформи не плащат данъци в България, както и в други държави, където оперират, подчертаха от ведомството и напомниха, че ЕК и ОИСР дебатират по данъчното облагане на цифровата икономика.