Кухи фирми наемат и изпращат българи на гурбет в чужбина. Това е една от схемите за легално осигуряване на заетост зад граница, която цели да заобиколи изискването наемането на гурбетчии да става чрез фирми-посредници, пише в. "Монитор".
Чрез тази схема кандидатите за работа в чужбина спестяват време, защото заминават за чужбина като командировани служители на фирмата. След като заминат за чужбина, наелата ги фирма заличава договорите им.
„Когато пристигнат на място в съответната държава се оказват, че гурбетчиите нямат осигурена работа или са изпратени да се трудят при много тежки условия” обясниха от Главната инспекция по труда (ГИТ).
В повечето случаи обаче се оказало, че потърпевшите нямали никакви данни, освен телефонен номер на фирмата и хората, на които се доверили за осигуряване на работа. Това допълнително затруднява разследването на измамата.
Данните на ГИТ, че с отпадането на всички трудови ограничени на европейския трудов пазар през миналата година от ГИТ отчитат ръст на нарушенията на фирмите посредници. През 2014 г. са били установени 526 нарушения, 519 от които от посредници с регистрация в Агенцията по заетостта. 51 от посредниците са били глобени като по закон санкцията варира между 1500 лв. и 15000 лв.
През 2013 г. тези нарушения са били два пъти по-малко – 218. Част от посредниците не предоставят на гурбетчиите трудов договор с чуждестранния им шеф на български език. Така мераклиите да се трудят зад граница могат да останат заблудени за заплащането, което ще получават и за продължителността на работния ден.
В случай на злоупотреба този договор е нужен, за да може ГИТ да окаже съдействие на контролните органи в съответната среда. Сред нарушенията на закона са и таксите, които посредниците събират под формата на услуги за превод и легализация на документите или за квартира и транспорт до местоработата.
„Разходите по осигуряването на работа трябва да се покриват от работодателя, за който набират персонал”, припомнят трудовите инспектори. Най-честите оплаквания на родните гурбетчии, избрали да се трудят за няколко месеца извън страната са свързани с лошите условия на труд. Нашенците недоволстват и, че работният им ден е по-дълъг от предварително договореното.
„Сред честите оплаквания е и това, че работниците получават по-малко от минималното възнаграждение за страната приемник”, твърдят от ГИТ.
Съгласно европейското законодателство, ако един строител отиде да работи в Испания, то той трябва да получава е по-малко от 648,60 евро, колко е минималната за страната заплата. Част от фирмите посредници за работа в чужбина обаче определят по-ниско от това възнаграждение, с което нарушават трудовите права на работниците.
Често срещна практика било и предсрочното прекратяване на трудовия договор на работник зад граница. „Чуждестранният работодател намира някаква причина да уволни работника, преди да е изтекъл 3-месечният му контракт”, обясни юристът Мария Пелева.
Така служителят не само, че не печели пари от гурбетчийството си, но дори трябва да плати на работодателя си неустойки заради предсрочно прекратения договор.