Пандемията стопи 7 пъти парите, които нашите сънародници в чужбина изпращат на близките си в България. За първите 7 месеца на годината те са превели едва 98 милиона евро, сочат данните на БНБ.
Причината за драстичния спад е, че много от емигрантите са изгубили работата си заради пандемията и са се завърнали по родните си места. Най-много пари на своите близки са изпратили сънародниците ни, които работят в САЩ, Германия и Испания.
Сумата от 98 милиона евро обаче се равнява на месечен трансфер преди пандемията да завладее и промени икономически света. За сравнение през 2019 година българите зад граница са изпратили вкъщи рекордните над 1 милиард евро. И въпреки, че заради COVID кризата доходите на сънародниците ни в чужбина са намалели в Русенска и Разградска област има цели села и квартали, чиито жители разчитат изцяло на финансовата подкрепа на роднините си зад граница, за да оцелеят. По ремонтираните къщи в село Сеслав лесно може да се познае кой работи в чужбина. Младите са пръснати из цяла Европа, занимават се предимно със строителство. Но заради пандемията работата им намаляла. Макар и по-малко и тази година спечелените навън пари хората са инвестирали в домовете си, в които едва ли някога ще се върнат.
В Русе пред един от банкоматите срещаме Савинка Филипова. Тегли пари, преведени от Чикаго. Изпраща ги сина ѝ, когото не е виждала вече 15 години. Наясно е, че пандемията е направила живота му по-труден в САЩ, затова само в краен случай го моли да ѝ помогне финансово.
"За ремонти вкъщи, ако се наложи, за подмяна на някакъв ел. уред, всичко остарява. Получавам ниска пенсия – към 380 лева и те не стигат за никъде. Особено, ако се наложи да давам за лекарства повече от 100 лева. Сега зимата съвсем няма да стигат при това повишение на цените на тока, вода, хранителни продукти. Той ми изпраща пари, за да мога да живея спокойно", споделя пред БНТ Савинка Филипова.
COVID кризата във Великобритания връща 40-годишния Димитър Петров обратно вкъщи. Този път завинаги. Успял е да задели достатъчно средства като шофьор на Острова, за да може сега да си помага, тъй като вече получава българска заплата в транспортна фирма.
"Финансово доста съм доволен от престоя ми в чужбина. За изминалото време успях да си върна борчовете в България, всеки месец успявах да пратя да речем 3 минимални заплати в бюджета на семейството си", допълни Димитър Петров.
Според икономическите анализатори в момента трудно може да се приеме, че сънародниците ни в чужбина са инвеститор номер 1 в България.
"Проблемът е, че тези пари бяха от голямо значение за един конкретен тип домакинства - те много рядко се ползват за инвестиционна дейност, те са за запълване на дупки в домакинските бюджети. Така сега ще можем да говорим за засилване на неравенството, разширяване на дупката между бедни и богати, тъй като по-богатите домакинства рядко разчитат на подобен тип доход, те имат добре платена работа в страната", каза още Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Освен по банков път, сънародниците ни превеждат пари от чужбина и през фирми за платежни услуги, а също и на ръка, когато се приберат при близките си. Това означава, че средствата, дошли отвън, надвишават 980 милиона евро. Колко са точно обаче - никой не знае.