Един от ангажиментите, поети от българската държава във връзка с присъединяването към Валутно-курсовия механизъм II, е участието в Банковия съюз.
За да се случи то, обаче е необходимо извършването на преглед на качеството на активите на част от банковата система. Европейската централна банка си избра шест кредитни институции – УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД, Обединена българска банка АД, Първа инвестиционна банка АД, Централна кооперативна банка АД и Инвестбанк АД.
В края на 2018 г. състоянието на банковата система изглежда по-добро отколкото три години преди това. Банките разчитат предимно на местен ресурс в настоящата фаза на кредитна експанзия. Общият размер на активите, отпуснатите кредити, пасивите и депозитите се е увеличил с около 20% през този период. Собственият капитал е 13.9 млрд. лв. при 11.5 млрд. лв. в началото на периода.
Качеството на активите трайно се подобрява. Размерът на необслужваните кредити се е понижил с над 4.2 млрд. лв., а относителният им дял спрямо общите кредити вече е 7.6% при 14.8% в края на 2015 г. Това позитивно развитие е резултат от целенасочената политика на банките за продажба и отписването на част от портфейлите с необслужвани кредити.
Банките се възползват от средата на ниски лихвени проценти. Спадът на разходите за лихви далеч надвишава този на приходите от лихви, а освен това трайно нарастват приходите от такси и комисиони. В резултат от това нетният оперативен доход бележи растеж. Това заедно с понижаването на административните разходи обаче допринася за достигането на рекордна по размер нетна печалба за банковата система през 2018 г. от почти 1.68 млрд. лв.
На пръв поглед за по-големите банки изглежда сравнително по-лесно да преминат през тези надзорни упражнения. Те поддържат относително висока капиталова адекватност и имат сигурен източник на ликвидност от банките-майки, които на свой ред разчитат на съответната централна банка. Поради това при тях не се наблюдават конкретни действия за подготовка.
Акционерите на УниКредит изглежда нямат притеснения за недостиг на капитал, тъй като през последните години активно си разпределят дивиденти. Предварителната информация за резултатите от 2018 г. сочи, че цялата печалба в размер от 430 млн. лв. ще бъде разпределена, както се случи и през предходните две години. По този начин общият размер на изплатените дивиденти за последните три години ще надхвърли 1 млрд. лв.
ДСК също активно разпределя дивиденти в размер на цялата си нетна печалба. В края на 2018 г. обаче и във връзка с придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк АД капиталът на банката беше увеличен с около 1 млрд. лв. и достигна почти 2.7 млрд. лв.
Преди обединението със СИБанк ОББ отписа част от необслужваните кредити в портфейла си, заради което генерира загуба през 2017 г. През 2018 г. обаче последиците от този процес са почти преодолени. Това позволява на банката да реализира печалба, която допринася за повишаване размера на собствения ѝ капитал.
Изборът на ЕЦБ на останалите три банки до голяма степен е обвързан с резултатите от предходния преглед на качеството на активите.
Какво показа предходният преглед?
Проведените през 2016 г. преглед на качеството на активите и стрес тест представляват едно от най-мащабните надзорни упражнения, реализирани някога в страната. В тях участват над 900 човека от БНБ и външни експерти. Използваните данни за тях се отнасят към края на 2015 г. Те са извършени според действащата тогава методология на Европейската централна банка. Задачата на този преглед е оцени доколко достоверно е представена отчетната стойност на активите.
Включени са всичките 22 кредитни институции, които са лицензирани от Българската народна банка. Общият размер на активите на тези институции тогава е 84.2 млрд. лв., т.е. 96% от цялата банкова система. Прегледани са над 3 400 индивидуални досиета за кредити на стойност над 23 млрд. лв. В резултат от прегледа са изготвени оценки за корекции на активи на обща стойност 665 млн. лв., които представляват 1.3% от рисково претеглените активи и 0.8% от всички активи. Тези корекции са свързани с преквалифициране на кредити като необслужвани или с недостатъчно обезпечение, неточни оценки на риска или необходимост от преоценка на придобити активи.
В резултат от прегледа коригираният базов капитал от първи ред е 18.9% от рисково претеглените активи и по този начин далеч надвишава минималното изискване (4.5%). Капиталовата адекватност на всички банки след прегледа остава над задължителния регулаторен минимум. Последващите мерки имат за цел поддържане на съществуващите капиталови буфери или за възстановяване на тяхното покритие.
Корекции бяха наложени на почти всички банки, но най-значими спрямо общия размерна кредитните им портфейли бяха тези при ПИБ и Инвестбанк, докато при ЦКБ такива на практика нямаше.
Нетните корекции при ПИБ понижиха съотношението на капиталовата адекватност на банката, но въпреки това тя остана над изискуемите 4.5%. Банката трябваше да предприеме мерки за изграждане на допълнителен капиталов буфер от 206 млн. лв. при кредитен портфейл от 6,4 млрд. лв. и активи към края на 2015 г. от 8,7 млрд. лв. Мерките, които ПИБ приеха за изграждане на изискания капиталов буфер бяха запазване на печалбата, намаляване на рисковите експозиции, продажба на активи, придобити като обезпечение и увеличаване на капитала от външни източници.
Според надзорните данни на БНБ през периода 2016-2018 г. ПИБ е реализирала печалба след обезценки и данъци, която надвишава 332 млн. лв., като през този период не са разпределяни дивиденти и се очаква печалбата от 2018 г. в размер на 156,7 млн. лв. също да бъде включена в капитала след решение на общото събрание на акционерите. По този начин препоръката за увеличаване на капитала може да се счита за преизпълнена.
Общият размер на начислените обезценки за посочения период е приблизително 314 млн. лв. Освен това от началото на 2018 г. банката прилага Международния стандарт за финансово отчитане 9. В резултат от това общите начислени обезценки за периода надхвърлят 500 млн. лв. Също така през посочения период банката е успяла да реализира продажбата на активи, придобити като обезпечения на кредити, на стойност над 300 млн. лв. В началото на 2019 г. пък стана ясно, че банката е продала значителна част от терена на бившия металургичен комбинат Кремиковци, на австрийския гигант за инвестиции в недвижими имоти Ѕоrаvіа.
Нетните корекции при Инвестбанк превишават 104.4 млн. лв. при общ размер на рисковите експозиции 1.2 млрд. лв. и базов капитал от първи ред 176.3 млн. лв. По този начин след прегледа адекватността на този капитал е 6.5% при минимално изискване 4.5%.
В резултат от това от банката се изисква увеличаване на акционерния капитал с 20 млн. лв., използване на цялата печалба за покриване на загубите и за укрепване на капиталовата позиция, като не се разпределят дивиденти. Освен това трябва да бъдат погасени част от отпуснатите от банката кредити, за да се намали преоценката с 39 млн. лв., и да се начислят допълнителни провизии от 13.7 млн. лв. Рисково претеглените експозиции трябва да бъдат намалени със 134 млн. лв., което да освободи капитал в размер на 18 млн. лв. Необходимо е и понижаване на дела на административните разходи. Освен това трябва да бъдат продадени активи на стойност 70 млн. лв., придобити като обезпечение, и да се разработи вътрешен модел за колективно провизиране.
Инвестбанк е изпълнила голяма част от тези препоръки. Печалбата след обезценки и данъци през периода 2016-2018 г. е 24.9 млн. лв. и не са разпределяни дивиденти. Така собственият капитал в края на 2018 г. е 180.6 млн. лв. Начислените обезценки достигат приблизително 84.3 млн. лв., а от началото на 2018 г. приложението на МФСО 9 увеличава ефективно размера им. Съотношението между административните разходи и нетния оперативен доход в края на 2018 г. е 47.9% при над 70% през 2015 г. През 2018 г. Инвестбанк приключи успешно придобиването на Търговска банка Виктория, като отчете рекордна за нея печалба от 23 млн. лв. в следствие на реализирана отрицателна репутация от приключилото обединение.
Към ЦКБ не са отправени специфични препоръки при предходния преглед, докато корекциите на активите са най-ниските в цялата банкова система. Междувременно през периода 2016-2018 г. банката реализира над 95 млн. лв. печалба след обезценки и данъци, а собственият й капитал се увеличава с над 98 млн. лв. след края на 2015 г. Освен това начислените провизии надхвърлят 71 млн. лв.
Като цяло банковата система в страната е достатъчно капитализирана и ликвидна. Делът на необслужваните кредити се понижава, а покритието им с провизии се увеличава. Конкретните шест банки изглеждат в състояние, което да им позволи да преминат проверките. Предходният преглед допринесе за по-точното отчитане на състоянието на експозициите по отношение на кредитния риск и през изминалите оттогава почти три години не би трябвало да са се натрупали значителни по размер нови неточности, които да доведат до голямо несъответствие между данните преди и след прегледа.
Ако резултатите са удовлетворяващи за ръководството на Европейската централна банка, това би означавало, че едно от най-важните условия за участието в Банковия съюз ще бъде изпълнено. Дори това обаче все още не означава сигурно приемане в чакалнята за еврозоната. За това е необходимо както да се завърши работата по останалите ангажименти от страна на България, така и да се получи политическа подкрепа от европейските лидери.