Акад. проф. Овчаров: Непрекъснатото обучение на лекарите би намалило грешките им

Статистиката от САЩ показва, че за смъртните случаи на първо място са раковите заболявания, следват катастрофите, а на трето място са лекарските грешки. Подобни данни за България няма, а трябва да има. Тя може да не се разпространява навсякъде, но за специалистите трябва да има, за да могат да се справят с тази ситуация. Това заяви пред Novini.bg акад. проф. Владимир Овчаров от Факултета по обществено здраве а Медицинския факултет в София след семинар на тема: „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечение“ в Правец.

По думите му, за да се намаляват грешките могат да се направят няколко неща, като по-добро обучение на лекаря, непрекъснато обучение през целия живот.

Въвеждат телемедицина в училища и градини в София

„В много страни от ЕС това обучение е поставено на много високо ниво. Ако лекарят е директор на клиника той трябва да посети през годината определен брой лекции по специалността, за да запази мястото си. Това е един непрекъснат натиск, който държи лекарите в най-добрата форма. При нас също имаме подобни обучения, но смятам, че може да се направи много повече. Друга възможност за намаляване на грешките е снабдяването на лекаря с по-добра апаратура, която да му помага при поставяне на диагнозата“, посочи проф. Овчаров.

„Втората причина за допускането на грешки от лекарите е системата. Там може да се постигне много. Може да се оптимизира начина на лечението в болницата, да има препредаване на информация, да има обратна връзка, да бъде по-просто представяно, различните лекарства да не бъдат с еднаква опаковка, ясно да бъдат изписани дозировките на лекарствата и т.н.“, изтъкна проф. Владимир Овчаров.

Адв. Иван Сотиров: "Лекарска грешка" е термин без съдържание

„Недопустимо е лекарите да бъдат обиждани. Това може да се предотврати с наказания. Това е вербална агресия и е подсъдна. Физическата агресия е недопустима“, категоричен е експертът.

„Проблемът с ниските лекарски заплати е гигантски“, подчерта проф. Овчаров и даде пример. „Преди няколко години в Европа имаше свободни един милион лекарски места. Това е тежка задача в живота на един човек. Първо учи шест години и излиза господин или госпожа никой. След това трябва отново да специализира четири-пет години. Станаха доста. Ако искаш да станеш лицево-челюстен хирург, ти трябват 11 години да следваш специализация. След като си вземеш специализацията, ти си млад специалист и не знаеш доста много неща“, обясни акад. Овчаров.

Явор Нотев: Когато става въпрос за здраве, трябва да забравим политическите дрязги

„Когато на един млад човек на 19 години му кажеш, че като стане на 45-50 ще бъдеш доста добре евентуално, ще каже защо да се занимавам. И заплащането като не е много, а и в европейските страни и там заплащането не е много високо, както си го представяме ние. Не е и малко, но не е както е било преди години. Затова има толкова много лекарски места. Защото отговорността е много голяма и ако и заплащането ти не е много и имаш и нощни дежурства, това е един нелек живот. Нали си представяте каква грешка може да се допусне, ако той е бил нощна смяна и продължава и дневна смяна. Една от причините за човешките грешки е преумората“, подчерта той.

Последвайте канала на