Д-р Гергана Николова: Трябва да се рекламира профилактиката, здравословния начин на живот и ваксините, а не еврото

В училищата трябва да дадем на децата не само образование, но и здравна култура, допълва лекарят

На 7 април отбелязахме Световния ден на здравето, на който празнуват всички работещи в сферата на здравеопазването.

Д-р Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на УС на БЛС

Д-р Николова, какво се промени през последната година за вас, личните лекари и в здравеопазването като цяло?

Увеличиха се средствата за доболничната помощ, като опит да се обърне пирамидата в здравеопазването, както е в другите държави. Стъпка в тази посока е възможността да се прави ядрено- магнитен резонанс в доболничната помощ като се облекчи режима. Досега трябваше запитване всеки път до Здравната каса, а сега се отпускат определен брой направления, без да е нужно да се иска разрешение за всяко едно изследване и за всеки човек поотделно. Това е стъпка в правилната посока.

Разшири се и обема на дейността по отношение на профилактиката, чрез промяна на Наредба № 8 , със съдействието и предложенията на Национално сдружение на общопрактикуващите лекари и Български лекарски съюз. Пакетът е по-широк и с по-големи възможности за профилактика, особено скрининг на социално значими заболявания като рак на дебелото черво, на гърдата, на простатата и други.

Именно това е ключът - превенция и профилактика на заболяванията, както и чрез ваксини.

Българинът обаче неглижира профилактичните прегледи

Хората освен права, имат и задължения. Всеки трябва да има ангажимента да се грижи за здравето си. В същото време обаче това е и ангажимент на държавата, не само на нас, общопрактикуващите лекари. Няма активна роля на държавата.

Непрекъснато се рекламират много неща, но не се рекламира профилактиката, ваксините и здравословния начин на живот. Говорим за въвеждането на еврото, но не и за високата смъртност от сърдечносъдови и онкологични заболявания.

Няма държавна политика. Затова сме предложили да има постоянни рекламни и комуникационни кампании, за да стигнем до хората. Те често са недоверчиви към експертите, но са податливи на информацията, която е в медиите.

В българина е по-голям страха от ваксината, отколкото от заболяването. Това е парадокс. Затова трябва постоянна комуникация през медиите и различни информационни канали на различни държавни кампании – за ваксините, за профилактиката на раковите и сърдечносъдовите заболявания, изобщо на здравословния начин на живот.

Говорим ли на тинейджърите за сексуална култура и здраве, за тютюнопушене и електронните устройства - теми, много актуални в момента? Никой не казва, че нашите деца са обездвижени, че не се хранят здравословно.

32-о училище ме покани да изнеса беседа за правилния начин на хранене, за наднорменото тегло.Това не трябва да е кампанийно. Освен образование трябва да дадем на децата и здравна култура. Редно е да стигнем до подрастващите, именно когато вредните навици още не са толкова вкоренени. Едно е на един млад човек сега да му се обясни вредата от тютюнопушенето и наднорменото тегло, отколкото на 40-50 години. Защо трябва да открием рак на белия дроб на пациента или да направи инфаркт, за да спре да пуши.

Тютюнопушенето е огромен проблем у нас. Както казахте, на младите е редно да се обясни още сега, че това е изключително вреден за здравето навик. Но какво правим със заклетите пушачи, които дори и при инфаркт не отказват цигарите, с хората, които имат проблем с алкохола и пият всеки ден?

Когато един човек не може да се откаже от вреден навик, трябва да му дадем някакъв вид алтернатива. Безалкохолна бира, ако обича това питие например. Ако е заклет пушач, да премине напълно на бездимна алтернатива, без горене. Както е казал Майкъл Ръсел хората се пристрастяват към никотина, но умират от катраните. А те, заедно с всички най-вредни и канцерогенни вещества, се образуват именно при горенето на тютюна. Затова бездимните алтеративи са по-малко рисков вариант. При устройствата за нагряване на тютюн няма горене, няма дим и следователно по-малко вредни канцерогенни вещества. Те от друга страна елиминират и пасивното пушене.

Ако се откажем от вредните рискови фактори или намалим вредата от тях, кои навици могат да удължат живота ни или казано по друг начин - кои „лекарства“ извън аптеките могат да подобрят здравето ни?

Както е казал Хипократ - моята храна е моето лекарство. Начинът на хранене определя до голяма степен и здравето ни. Трябва да се храним с повече плодове и зеленчуци, с по-малко мазни храни, да се ограничи количеството, защото човек се храни, за да живее, а не живее, за да се храни. Да се разхождаме на открито, имаме чудесна природа и не се възползваме от нея, да дишаме чист въздух, да спортуваме всеки ден, да намалим стреса, да имаме пълноценен сън.

За българина почивката означава да преяде събота и неделя, да се напие, да стои в задименото заведение цяла нощ и да спи до обяд.Това не разтоварва организма.

100-годишна средна продължителност на живота възможна ли е и кога?

Тогава, когато човек започне да осъзнава, че животът е дар, който никога повече няма да получи. Това е най-ценното нещо, което той има и трябва да прави всичко възможно да го съхрани. Да се храни здравословно, да няма вредни навици, да ходи редовно на профилактични прегледи, да знае нивата на кръвното си налягане и на кръвната захар,на липидите, да се движи, да спортува, да избягва стреса.

Това подобрява качеството на живот. Не е въпросът само да стигнем 100 години, а да ги живеем пълноценно.

Последвайте канала на