Как замърсеният въздух уврежда кожата ни и какво можем да направим, за да я запазим здрава?

Замърсителите във въздуха на закрито и на открито променят нашата среда и представляват нарастваща заплаха за човешкото здраве в световен мащаб. Ефектите от замърсяването на въздуха върху респираторното и сърдечно здраве и заболявания са добре изследвани. Макар да е по-слабо известен факт, кожата е една от основните мишени на замърсителите на въздуха.

UV лъчите увреждат кожата и водят до преждевременно стареене и рак. Но „слонът в стаята“ на опасностите от околната среда за кожата се оказва замърсяването на въздуха. Тъй като много от нас живеят в градски райони, трябва да започнем да мислим за замърсяването на първо място.

Замърсяването на въздуха се състои от органични и неорганични вещества, които се въвеждат в атмосферата и представляват опасност за здравето на хората и екосистемата. Замърсителите произлизат от природни и човешки източници.

Основните замърсители на въздуха с въздействие върху кожата включват слънчевата ултравиолетова радиация, полицикличните ароматни въглеводороди, летливи органични съединения, азотни оксиди, прахови частици, цигарен дим и други. 

Тютюнопушенето и влиянието му върху качеството на въздуха в затворени помещения-гледната точка на кардиолога

Защитната способност на кожата не е неограничена и възникват проблеми, когато необичайното излагане на стресови фактори от околната среда надхвърли нормалния защитен потенциал на кожата.

Замърсителите на въздуха могат да предизвикат сериозни смущения в нормалните функции на липидите, ДНК и/или протеините на човешката кожа чрез оксидативно увреждане, което води до стареене на кожата, възпалителни или алергични състояния като атопичен дерматит, псориазис, акне, рак на кожата и др.

Полицикличните ароматни въглеводороди са сред най-разпространените органични замърсители. Основният източник е изгарянето на дървесина, автомобилните изгорели газове (особено от дизелови двигатели) и във всички димове, получени от изгарянето на органични материали (включително цигарен дим).

Според изследванията полицикличните ароматни въглеводороди могат да доведат до пигментация на кожата, дори и при липса на UV радиация. Тези замърсители могат да се абсорбират върху повърхността на прахови частици, правейки ги токсични, което да доведе до оксидативен стрес, стареене на кожата, развитието на рак на кожата и акнеиформени ерупции.

Емисиите на летливи органични съединения произхождат от използването на органични разтворители в бои, лакове, продукти за боядисване на превозни средства, тютюнев дим, съхранявани горива, изгорели газове от автомобили и от емисии от промишлени съоръжения. При наличието на слънчева светлина тези летливи органични съединения могат да предизвикват образуването на фотохимични окислителни продукти на нивото на земята, наричани още летен фотохимичен смог.

Изследвания показват, че излагането на летливи органични съединения увеличава цитокините, които след това могат да благоприятстват развитието на възпалителна и/или алергична реакция като атопичен дерматит или екзема.

Азотните оксиди се отделят главно от мобилни и стационарни източници на горене. Те причиняват окислително увреждане, което води до генериране на свободни радикали, свързани със стареенето на кожата.

Разпространението на атопичен дерматит непрекъснато нараства през последните няколко десетилетия в Европа и някои проучвания сочат по-високо разпространение на атопичен дерматит при деца, които живеят в райони с високо замърсяване на въздуха. Повечето замърсители на въздуха действат като неспецифични дразнители, както и като имуномодулатори, което води до повишени нива на общия серумен IgE .

Фабрики, електроцентрали, автомобили, строителни дейности, пожари и естествен прах, носен от вятъра, са някои от основните източници на прахови частици. Частиците в диапазона на наноразмери, се считат за едни от най-вредните, тъй като техните специфични физични свойства ги правят силно реактивни към биологични повърхности и структури и предизвикват оксидативен стрес в човешката кожата, което допринася за нейното външно стареене.

Цигареният дим например, е изключително сложен аерозол, съставен от хиляди химични вещества. Цигареният дим в околната среда съдържа канцерогени, както и голямо количество вещества, образуващи кислородни радикали. Химическите вещества от цигарения дим активират изсушаване и дегенерация на съединителната тъкан в кожата. Скорошен мета-анализ на проучвания свързва замърсяването на въздуха от цигарен дим с развитие на псориазис. Ефектът от тютюнопушенето може да бъде медииран от нарушения баланс на оксиданти и антиоксиданти, показан с ниски нива на витамин С и глутатион. 

Профилактика при Пародонтални Заболявания

Как да минимизираме вредните ефекти от замърсителите на въздуха върху кожата?

1. Погрижете се за поддържането на здрава кожна бариера. Mислете за това като за предотвратяване на пукнатини в тухлената стена на вашата кожна бариера. Това не означава да използвате изискан крем за възстановяване на бариерата. Съсредоточете се върху това да не използвате агресивни съставки, които дразнят кожата, като използвате нежен почистващ препарат и обикновен хидратиращ продукт.

2. Доказано е, че замърсителите се поглъщат в кожата до дермата, така че почистването на кожата в края на деня е добра идея.

3. Уверете се, че вашата диета е богата на антиоксиданти и помислете за локално използване на антиоксиданти. В грижата за кожата най-добре проученият е витамин С (по-специално L-аскорбинова киселина). Други актуални опции включват витамин Е, ферулова киселина и розерветрол.

4. Прилагайте фотозащитен крем. UV светлината и замърсяването на въздуха могат да взаимодействат във вредния си ефект върху здравето на кожата.

5. Ограничете тютюнопушенето. Все повече проучвания предлагат различни подходи, редуциращи вредата от тютюнопушенето. Пример за това са продуктите за нагряване на тютюн, и също т.нар. вейпове, при които липсва процес на горене и образуване на дим, което води до намалена експозиция на полициклични ароматни въглеводороди и др. Нов метанализ от 2022 г., обхващащ данни от 11 проучвания с над 2600 души констатира, че хората, които са преминали на тези алтернативни продукти, са имали по-ниски нива на излагане на вредни химикали от тези, които са продължили да пушат. Това не означава, че тези продукти са без риск и пълното въздържание е за предпочитане.

И за финал – почистване, подхванване, хидратация, слънцезащита, прилагане на антиоксиданти и ограничаване на тютневия дим могат да ни помогнат да неутрализираме негативното въздействие на замърсяванията от околната среда върху здравето и красотата на кожата. 

Д-р Маргарита Къчева 

Д-р Маргарита Къчева завършва медицина с отличие в Медицински Университет София. Част е от екипа на Клиника по Кожни и Венерически болести при Аджибадем Сити Клиник Токуда Болница София. Полага успешно изпита на Европейския борд по дерматовенерология (EBDV), чиято цел е постигане на висок стандарт на дерматовенерологична помощ във всички европейски страни. Д-р Къчева получава най-високото отличие на борда - титлата Fellow of European board of dermatology and venereology (FEBDV).
Докторант е към Медицински Университет София за придобиване на научна степен „Доктор по медицина“.

През 2018 година провежда специализация по Дерматохистопатология в Университетска Болница Цюрих, Швейцария.

Асистент е в Медицински факултет към Софийски университет.

Д-р Къчева се е усъвършенствала на международни обучения и практически семинари в страната и чужбина. През 2016 година участва в Академия по лазерни технологии в Марбея, Испания. През 2017 година е стипендиант на Европейската Академия по Дерматология и Венерология (EADV), Женева, Швейцария. Юни 2018г. провежда обучение по дерматохистопатология в Университетска Болница Гент, Белгия. Декември 2018г. провежда обучение по сексуално трансмисивни болести в Университетска Болница Амстердам, Холандия. Професионалните интереси на д-р Къчева са в областта на клиничната и педиатрична дерматология, сексуално трансмисивни болести, онкодерматохирургия и дерматохистопатология. За повишаване на медицинската си квалификация в тези области ежегоднo посещава международни конгреси и курсове.

Член е на Българското Дерматологично Дружество и Европейската Академия по Дерматология и Венерология.

Последвайте канала на