Световният стремеж към природния газ застрашава климатичните цели

Държавите, които през тази година с борят да доставят повече природен газ, за ​​да заменят доставките от Русия, рискуват години на вредни емисии, които могат да осуетят климатичните цели, посочи в четвъртък по време на климатичната конференция на върха COP27 в Египет изследователскуят алианс Climate Action Tracker, предаде Ройтерс.

Усилията за предотвратяване на катастрофално изменение на климата се сблъскаха тази година с глобалната енергийна криза на оскъден природен газ и растящи цени на горивата, тъй като Русия рязко намали доставките на синьо гориво за Европа след нахлуването си в Украйна на 24 февруари.

"Свидетели сме на голям тласък за разширено производство на втечнен природен газ от изкопаеми газове и капацитет за внос по целия свят – в Европа, Африка, Северна Америка, Азия и Австралия, което може да доведе глобалните емисии да надхвърлят опасни нива", заяви Бил Хеър, главен изпълнителен директор на изследователски институт Climate Analytics, който заедно с NewClimate Institute формира Climate Action Tracker (CAT).

До октомври тази година доставките на руски газ за Европа се сринаха до едва 7,5% от обшия европейски внос, което е спад спрямо дела от 40% през последните години. Стремежът да се заменят тези доставки подкрепи плановете за разширяване на инфраструктурата за изкопаеми горива, въпреки че Европейският съюз предложи по-високи цели за възобновяема енергия, за да се опита да замени предимно руското гориво с чиста енергия.

Според CAT, планираните проекти биха могли да доведат до отделянето на 10% от оставащия въглероден бюджет в света - кумулативното количество, което може да бъде отделено, ако трябва да се избегне затопляне над 1,5 градуса по Целзий. Сред проектите са нови газови сондажи в Канада и капацитет за внос на втечнен природен газ (LNG) в Германия и Виетнам.

Докладът на ООН за климата: Обречени сме, ако не се променим

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. относно климатичните промени, държавите се споразумяха да се опитат да спрат парниковите газове, които нагряват планетата до повече от 1,5°C над прединдустриалните нива.

Учените казаха, че затоплянето над 1,5°C ще отприщи много по-сериозни климатични въздействия от смъртоносните горски пожари, наводнения и покачване на морските нива, които вече се разгръщат днес. В момента планетата ни е по-затоплена с 1,2° спрямо прединдустриалните нива.

Международната агенция по енергетика (МАЕ) пък заяви, че не трябва да се откриват нови петролни и газови находища, ако светът желе да изпълни целта от достигне климатичната цел от 1,5°C.

От своя страна CAT изчисли, че целите на държавите за намаляване на емисиите през това десетилетие ще насочат света към затопляне с 2,4°C, срещу 1,8°C в най-добрия сценарий, при който страните са постигнали всичките си обявени ангажименти, включително целите за 2050 г., което ще изисква по-строги климатични политики и много по-големи инвестиции за преминаване към зелена енергия.