Спря потокът от земеделска работна ръка от Балканите към Гърция

Слушай новината

В ключовия сезон за развитието на земеделието Гърция страда от липсата на селскостопански работници, която допреди няколко години се попълваше с граждани на Албания, България, Румъния, Хърватия, Косово и други балкански страни. Хората от този регион обаче са насочили интереса си в посока към европейските страни и поради това Гърция, намирайки се в безизходица, се обръща към страните в Югоизточна Азия за съдействие, пише в електронното си издание в. „Катимерини“.

„Един мраз ще ни спаси“, каза иронично заместник-председателят на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации Христос Янакакис, имайки предвид, че при природно бедствие производителите в Гърция могат да се надяват на щедри компенсации.

„За съжаление и тази година трудно ще намерим работници, проблемът на полето ще стане постоянен“, сподели той.

Недостиг на кадри в туризма в Гърция

Янакакис през последните години е ангажиран със задачата да търси и намира сезонни работници от името на земеделските производители. Той търси в Египет, Виетнам, Индия, Пакистан, Тайланд, Казахстан, Перу, Еквадор и други страни – навсякъде с изключение на Гърция и страните зад северните ѝ граници, чиито представители допреди няколко години са поддържали икономиката по гръцките полета, занимавайки се с подрязване, бране, сортиране, товарене и разтоварване и т.н.

„Гърците не идват на полето, а Балканите пресъхнаха. Хората напускат страната си в посока Германия, Франция, Италия, където има по-високи заплати, при нас ли ще дойдат? В България няма работници, същото важи и за Румъния, Албания, Северна Македония. Те заминават за Европа“, поясни Янакакис и допълни, че при късмет ще се сдобият с работна ръка от Казахстан и от страните в Югоизточна Азия.

Намирането на работници от азиатските страни обаче е допълнително затруднено от сложните бюрократични процедури, установени от гръцката система, от религиозните особености и дори от геополитическото съперничество между съответните страни.

Янакакис каза, че от съюза са наясно, че поемат риск, като привличат работници от Азия, защото те не познават работата, но нямат избор. Най-добрите работници, каза той, са тези от Албания заради опита, трудолюбието им и близостта в манталитета, но те също, образовани или не, бягат към Европа.

Земеделският работник трябва да е на полето поне шест часа, в жега или студ, посочи Йоргос Халкидас, също член на гръцкия Национален съюз на земеделските кооперации, и запита реторично кой грък би се заел с такава работа.

„Като сдружение на фермерите изпратихме покана за заинтересованите чрез общината, но нямаше отговор“, заяви той и разказа, че хората, които са се обаждали, са искали да им бъде нает апартамент в града. Коментарът му за тези обаждания беше следният: „Вярно е, че настаняването на полето не е лукс, както е вярно и че с цените, на които продаваме прасковите, не можем да си позволим такива разходи“.

Според изчисленията на земеделците само в равнината на Иматия и на Пела са необходими повече от 30 000 сезонни работници, които да се погрижат за годишната продукция от праскови, ябълки, круши, череши, киви и др.

Последвайте канала на