Инфлацията в Испания удължава "опашките на глада"

Уго Рамирес има постоянна работа в строителството и никога не е допускал, че един ден ще поиска продоволствена помощ. Рекордната инфлация обаче накарала този жител на Мадрид да направи решителната стъпка - иначе нямало как "да върже двата края".

"Стоките поскъпват всяка седмица, дори основните продукти . . . Не смогваме вече", въздиша 44-годишният глава на семейство, застанал пред палети с плодове и зеленчуци, струпани край голяма тухлена сграда в южен мадридски район.

В Испания: Бизнесът недоволства срещу идеята за таван на цените на основните хранителни продукти

Всяка събота този зидар родом от Венецуела идва да си вземе дажбата хранителни продукти от дружество, създадено в работническия квартал Алуче по време на пандемията с цел подпомагане на местните, изпаднали в затруднение.

"Печеля 1200 евро на месец, а съпругата ми - 600 евро" за работа на половин ден като домашна помощница. "Обаче имаме три деца" и "щом платим 800 евро наем и разни сметки за 300 евро, не ни остава кой знае какво", уточнява Уго Рамирес.

Хиляди хора като него всеки уикенд се редят по опашки на много места в испанската столица, за да получат храна. Явлението, изострено от растящата вече месеци наред инфлация, бе наречено  "опашките на глада".

Недостатъчни заплати

"Всяка седмица пристигат нови семейства в нужда, особено след като започна войната в Украйна", увеличила поскъпването, обяснява за АФП Раул Калсадо, доброволец от Мрежата за взаимопомощ в Алуче (RAMA).

Дружеството, раздаващо по седем тона храни седмично, по-специално благодарение на подкрепата на Продоволствената банка, подпомага днес 350 домакинства. Но както се развиват нещата, "към края на годината ще станат 400", прогнозира Калсадо.

Зад него десетина доброволци сноват из помещение, пълно с каси с макаронени изделия, консерви и бебешки пелени. Други поемат грижата за семействата, наредени навън край сградата, сред които се виждат много мигранти.

"Някои от тези, които получават помощи, изобщо нямат доходи. Но виждаме и все повече пенсионери с малки пенсии или работещи хора, но с недостатъчни заплати", имайки предвид "галопиращата инфлация", уточнява Елена Бермехо, зам.-председателка на дружеството.

Според Националния статистически институт цените на хранителните стоки наистина са се увеличили през октомври с 15,4 процента на годишна база - най-голям скок за около 30 години. При захарта увеличението е дори с 42,8 на сто, при зеленчуците - с 25,7 на сто.

Поради това развитие лявото правителство на Испания взе през последните месеци нови мерки в подкрепа на покупателната способност. Дружествата обаче ги смятат за недостатъчни. 

"Някои семейства трудно могат вече даже да си купят литър зехтин или килограм леща", изтъква Елена Бермехо.

Даренията стават по-малко

Дружествата също са в трудно положение. "В хода на инфлацията установяваме, че даренията намаляват", тъй като хората имат "по-малко пари", подчертава Луис Мигел Руперес, говорител на Испанската федерация на продоволствените банки. 

Това тревожи организацията, която подпомага над 186 000 души в региона около Мадрид и общо 1,35 милиона в Испания, тоест почти колкото цялото население на град като Барселона.

"Проблемът е, че както върви поскъпването, можем да купуваме по-малко храни", обяснява Руперес. От януари примерно федерацията е събрала 125 000 тона хранителни продукти срещу 131 000 тона за същия период на миналата година.

По данни от изследване, публикувано в началото на годината от Барселонския университет, всяко седмо домакинство в Испания е в "продоволствена несигурност" поради липса на достъп до здравословни и питателни храни. Малцина смятат, че може бързо да се подобри това положение в страна, страдаща от хронична нестабилност.

Обедняването "е на път да се засили", уверява Раул Калсадо и казва, че виждал как майки "престават да си купуват стоки за женска хигиена, за да могат да хранят децата си", предаде БТА.

"Надявам се нещата да тръгнат на оправяне", но "ме е страх, че няма да стане така", съгласява се Уго Рамирес, стиснал своя плик с хранителни продукти. И прави едно съвсем относително сравнение с родната си Венецуела, страдаща вече десет години от разюздана инфлация: "Всичко е скъпо, скъпо, скъпо . . . ".  (БТА/Андрей Шарков)

Последвайте канала на