Франсоа Оланд е новият президент на Франция (обновена)

То ГЕРБ са пу..и така,че как да им духаме?

разликата е че не говоря по учебник, предприемач съм в сащ и тука безработните получават по 800$ на седмица, които им стигат и за курви ако искат. в англия получават също 600-700евро на месец, е колко "по-ляви" да бъдат дясните? всяка по-голяма помощ пада в ущърб на бизнеса, държавата и спира развитието. в крайна сметка "мравката" не е винова за положението на "щуреца" дето спял през лятото, така че тия утопии дето ги говориш, абсолютно никога няма да настанат. живота е къвто си го направиш, ако имаш мозък за охрана в мола, ще полуачаваш като такъв и макар тука в ню йорк да получават добри пари, жените не ги харесват, щот ги имат за тъпи и никоя лява партия не може да му оправи проблема! в сащ кризата дойде от изпуснати строителни предприемачи, а в ес от левите правителства на гърция, испания и португалия! кви повече факти да ти вадя? казах ти, държавата трябва да помага на един човек, колкото да не остане без образование и семейство, другото е според личните способности и ако е глупав ще яде вкъщи боб, вмество да яде в скъпи ресторанти.

Капитализма в сегашният му вид е тотално изчерпан.........Бъдещето на капитализма отново е поставено под въпрос. Ще успее ли той да преживее кризата в настоящата си форма? Ако не, сам ли ще се трансформира, или правителствата ще осигурят прехода? С термина „капитализъм” някога се определяше икономическа система, в която капиталът е частна и търгуема собственост, като собствениците му имат възможността сами да преценяват как да го използват най-добре и може да се съсредоточава в ръцете на креативни предприемачи с идеи и иновативни мислители. Това пише в своя публикация Саифдеан Амус, професор по икономика в Ливанския американски университет и Нобелов лауреат по икономика. Тази система на лична свобода и индивидуална отговорност оставя на правителствата много малко лостове за влияние върху процеса на вземане на икономически решения: успехът означаваше печалби, провалът – загуби. Корпорациите пък могат да съществуват само докато свободните индивидиди доброволно потребяват техните продукти и също така биха могли да се изпарят бързо в обратния случай. Капитализмът постигна своята слава през 19-ти век, когато чрез него се създаде капацитет за безспирни иновации. Обществата, които приеха капиталистическата система се сдобиха с неоспорим просперитет, радваха се на удовлетвореност от труда, постигнаха ръст на производителността и организираха масова приватизация. Сега капиталистическата система е компрометирана. Държавата съсредоточи отговорност и правила да следи всичко – от доходите на средната класа до печалбите на големите корпорации и индустриалния напредък. Тази система обаче вече не е капитализъм, а се доближава по-скоро до икономическия ред, налаган от Бисмарк в края на 19-ти век и Мусолини през 20-ти век – корпоратизмът.