Мондиал 2022 и арабското наметало „бищ“ на Меси продължават да предизвикват „цивилизационни искри“

Анализ за novini.bg на проф. Владимир Чуков, известен арабист, университетски преподавател и учен в областта на политиката на Близкия Изток и исляма.

Арабските и катарските политици и медии активно продължават да отхвърлят критиките, появили се в европейски медии относно световното първенство по футбол, проведено в Катар в края на 2022 година.

Такава е реакцията на катарския външен министър Мохамед бин Абдулрахман ал Тани. Пред немския вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung, той отбелязва, че „немският народ е бил подведен от правителствените политици /по отношение на мнението им за Мондиал 2022-бел.авт./ От друга страна, добавя той, немското правителство няма проблеми с нас, когато става дума за енергийни партньорства и инвестиции.” Повод за тази медийна интервенция на катарския политик е изказването на немския министър на вътрешните работи и спорта Нанси Пфайзер. В свое интервю тя оценява положително факта, че Катар е бил допуснат да организира футболния турнир. В същото време тя отбелязва, че домакинството на тази арабска страна е било „много чувствителен въпрос за немското правителство.“ Тя акцентира върху тезата, че "е по-добре да не се приписва голямо достойнство за организирането на турнири на такива страни."

Поставянето на арабското традиционно наметало „бищ“ върху плещите на най-добрия футболист на Мондиал 2022 Лионел Меси

също предизвика словесна престрелка между представители на Катар и техни опоненти на чисто цивилизационна основа. Помощник-министърът на външните работи на Катар Лулва ал Катер сподели в своя туитер акаунт: „Състояние на ярост е обхванало много европейски медийни експерти. Те изразяват своя арогантен комплекс върху световните култури чрез поставянето на арабския „бищ“, даден от уважение към Меси." Интересно е продължението на нейния постинг, а именно: „Ирония е, че самите европейци практикуват този ритуал на всички церемонии по университетско дипломиране.“ Според катарската дипломатка този акт е „арабска традиция, която е започнала в университета ал Кайруан, основан от Фатима ал Фихри през 859 г.“

Всъщност ал Катер извежда една мюсюлманска теза, че първият университет в света е създаден от родственица на арабина Окба бин Нафия, започнал завоюването през VII век на Северна Африка. Последният създава вилает Ифрикия, който просъществува в рамките на няколко династии на арабския халифат. Става въпрос за Фатима ал Фахри /800-878/, която е родена в град Кайруан, днешен Тунис. Тя отива в град Фес, днешно Мароко, където създава джамия, която нарича ал Кайруан. Според арабски източници там около нея се формира учебно заведение, в което се изучавали различни науки – теология, литература, астрономия, математика, медицина и други. Според същите източници там била формирана и най-богатата библиотека в света по онова време, с над 4000 ръкописа.

Арабомюсюлманската историография твърди, че първият университет в Европа е създаден едва два века по-късно. Това става през 1050 г., в Салерно, Сицилия - Schola Medica Salernitana.

Нейният създател бил лекарят Константин Африкански. После се появяват университетите в Болоня /1088, според европейската историография той е най-старото академично заведение/ и в Париж /1200/. Къде се появява първият университет, е обект на спор между европейската и арабомюсюлманската наука и е толкова дълъг колкото този, къде и кога се появяват първите закони. Мюсюлманите твърдят, че древният владетел на Месопотамия цар Хамурапи е първия законодател, докато европейската наука счита законодателите на Древния Рим за създатели на първите истински правни норми. Паметен ще остане видеоконферентният спор по тази тема между двама покойни външни министри, а именно държавния секретар Мадлин Олбрайт и иракския й колега Тарик Азиз. Поводът бе легитимна ли е анексията на Кувейт през 1990 г. от бившия иракски диктатор Саддам Хюсеин.

Последвайте канала на