Животът не е бягство: зарежете синдрома на Худини и крайния "ескейпизъм"

Животът днес е стресиращо приключение, все по-ускорено пътуване до никъде, което често ни претоварва. За да се справим с ежедневните проблеми — и тези, които срещаме по-рядко — всички ние прилагаме на практика различни стратегии за справяне.

Може да не сте напълно наясно с вашите стратегии, но това не означава, че не ги използвате за справяне със стресови и конфликтни ситуации в живота си.

Тези стратегии за справяне имат две базови цели:

1. да ни държат на повърхността в най-трудните моменти;

2. да решат проблема.

Не всички стратегии за справяне обаче са ефективни, зрели и психологически здрави. Някои дори могат да създадат повече проблеми, отколкото да разрешат, като ни карат да ударим емоционалното дъно. Ескейпизмът е една от тях. Любопитното е, че всички, в по-голяма или по-малка степен, сме ескейписти.

Магическата сила на художествените символи: арттерапията или как творчеството може да лекува?

Какво е ескейпизъм? Психология на избягването

Ескейпизмът е стратегия за справяне, която предполага тенденцията да се избягва реалността, в търсене на желаната сигурност и спокойствие във фантазен свят. Това обикновено предполага изкореняване от реалността, за да се намери убежище във въображаема и паралелна вселена, въпреки че може да включва фантазии, свързани с по-добро, по-властно, успешно или значимо „его“.

България остава без психиатри до 5 години: кой мисли за психичното здраве на българина?

Известен е още като "синдром на Худини" поради способностите на легендарния унгарски ескейпист от 19-ти век. В психологията обаче ескейлизмът е механизъм, който включва бягство от конфликти, проблеми и/или ежедневни отговорности.

Най-често срещаните ескейпистки стратегии за избягване на реалността

Съществуват различни начини да избягваме реалността, която не ни харесва. Някои хора могат да прекарат часове в опита да отключат следващото ниво на видео игра, други се губят в черната дупка на социалните мрежи. Има такива, които се потапят в маратон по гледане на сериали, и такива, които потъват в света на книгите или се занимават с безсмислени дейности.

Неслучайно проучване, проведено в университета в Мангейм, разкрива, че броят часове, които възрастните прекарват в гледане на телевизия, е показател за нивото им на ескейпизъм. Психолозите откриват, че хората, които изпитват незначителна нужда от саморефлексия и интроспекция, са склонни да отделят повече време за гледане на телевизия.

Синдромът на Дориан Грей, "разхождащия се труп" и още: какво учените не могат да разберат за човека?

В днешния свят предпочитаната форма на ескейпизъм е натрапчивата необходимост непрекъснато да участваме в технологичния живот, да търсим привидно важна информация, да играем или да се ровим в социалните мрежи. Всъщност няколко проучвания, включително едно проведено в университета в Дюзче, открива връзка между времето, което прекарваме в социалните мрежи и интернет, и тенденцията към ескейпизъм.

Дори пътуванията могат да бъдат ескейпистка стратегия, както посочват изследователи от Университета в Сури, особено когато целта на тези пътувания не е да се отиде на ново място, а да се избяга от мястото, където се намираме, защото е непоносимо да бъдем там.

Разбира се, наркотиците и алкохолът също са крайно ескейпистки стратегии, тъй като те променят когнитивните ни функции, осигуряват откъсване от нашето „его“ и ни улесняват да игнорираме реалността, нанасяйки значителни физически и психологически щети.

Дали е марихуана, или хероин - все е наркотик, все е "левият" завой

В действителност всеки избира предпочитания от него метод за бягство и се потапя в алтернативната вселена, която е създал, за да му подхожда, избягвайки реалността, която е смазваща, и с която не желае да се занимава.

От здравословен ескейпизъм до токсичен ескейпизъм

Във всеки от нас живее по един ескейпист. От време на време изпитваме необходимост от промяна, изключване, рестартиране... Ето защо си организираме ваканции, четем романи, гледаме телевизия или видеоклипове с котенца в Youtube.

Самият Зигмунд Фройд вярва, че желанието за бягство е общочовешко състояние. "Хората не могат да оцелеят с малкото удовлетворение, което могат да си откраднат от реалността", пише той.

Желанието за бягство само по себе си не е нито добро, нито лошо. В някои случаи функцията на ескейпистките стратегии е да ни позволят да се справим със свят, който е твърде съкрушителен, със свят, който изглежда невъзможен за управление и заплашва да разбие едно „его“, което не е в най-добрия си период.

Почивката, релаксацията и откъсването от определени проблеми може да бъде здравословно. От време на време ни се иска да предприемем пътуване до един по-удобен свят, без отговорности, без проблеми, без битки за водене. Тези моменти могат да ни помогнат да осъществим необходимата психологическа дистанция за решаване на проблема.

Когато обаче ескейпизмът се превърне в „РЕШЕНИЕТО“, стратегия за несправяне, вероятно рано или късно ще имаме проблем с главни букви, много по-голям от онзи, от който се опитваме да избягаме.

Интуиция, невербална комуникация, нужда от самота: кои са отличителните белези на емпатите?

Спрете да бягате, за да започнете да се изправяте

Тъй като всички ние в по-голяма или по-малка степен прилагаме ескейпистки стратегии, важно е да сме наясно с тях. Почти всяка дейност може да се превърне в бягство от реалността, много от тези поведения могат дори да изглеждат положителни. Важното е да се запитате дали те не са просто оправдания, за да избегнете необходимата саморефлексия.

Изпиването на чаша вино под звуците на любимата си музика след дълъг работен ден може да бъде приятен начин да се отпуснем. Но ако още от вратата търсим бутилката, защото не можем да се справим с реалността, е нужно да спрем и да се запитаме какъв е проблемът, който трябва да решим.

Колкото повече време прекарваме в бягство, толкова по-малко време ще имаме да разсъждаваме върху това, какво ни се случва и какво чувстваме. Трябва да сме наясно, че непрекъснатото бягане няма да остави страховете зад нас, само ще ги изостри, защото няма място на света, където да избягаме от себе си.

Проучване, проведено в университета в Лайден, ни предупреждава, че хората, които постоянно избягват да се справят с интензивните си емоции, изпитват по-силни чувства на тревожност и емоционални страдания с времето. Склонността към психологически ескейпизъм може да се наслои като снежна топка и да се превръща в лавина. Проблемът ще продължи да нараства, докато се чувстваме „безопасно“ в друга вселена.

Защо "черните" емпати са опасни?

Ето защо е важно да запомните, че колкото и да е успокояващо да бягаме в книгите, социалните мрежи, телевизията или всяка друга дейност, която ни позволява да се изключим от притесненията, проблемите обикновено не изчезват сами, нито стресовите ситуации или конфликтите, които са ги породили.

Въпреки че ескейпизмът може да служи като техника за справяне със стреса, който следва, когато се чувстваме претоварени, трябва да сме достатъчно зрели, за да знаем кога е дошло време да се върнем към реалността и да се изправим пред проблема.

Докато продължаваме да избягваме проблема, стресът остава, а това ни кара да избягваме реалността, която все повече ни заплашва. Това ни затваря в порочен кръг.

3 въпроса за възстановяване на контрола

Какво е смислен живот?

Първата стъпка за разбиване на ескейпистичния затворен кръг е да признаем, че бягаме. За целта е достатъчно да си отговорим честно на въпроса: Какво правя, което ми помага да реша проблема?

Втората стъпка е да открием точно от какво бягаме. Кой е проблемът, който ни смазва. За да направим това, можем да си зададем един прост въпрос: Какво ме притеснява/плаши/тревожи?

И третата стъпка е да намерим решения, които ни позволяват да решим онова, което ни засяга, или поне да смекчим напрежението, което то поражда. Това ще ни помогне да се запитаме:

Как искам да изглежда животът ми? Тогава вече ще трябва да работим, за да го осъществим.

Krcaburun, K. & Griffiths, M. D. (2019) Problematic Instagram Use: The Role of Perceived Feeling of Presence and Escapism. International Journal of Mental Health and Addiction; 17(4): 909-921.

Spinhoven, P. et. Al. (2017) Experiential Avoidance and Bordering Psychological Constructs as Predictors of the Onset, Relapse and Maintenance of Anxiety Disorders: One or Many? Cognitive Therapy and Research; 41(6): 867–880.

Ohno, S. (2016) Internet escapism and addiction among Japanese senior high school students. International Journal of Culture and Mental Health; 9(4): 399-406.

Igorevna, O. O. (2015) Escapism: current studies and research prospects in contemporary psychology. Austrian Journal of Humanities and Social Sciences; 3-4 (1): 103-105.

Cohen, S. (2010) Searching for escape, authenticity and identity: Experiences of lifestyle travellers. En: M. Morgan, P. Lugosi & J.R.B Ritchie (Eds.) The Tourism and Leisure Experience: Consumer and Managerial Perspectives (pp. 27-42). Bristol: Channel View Publications.

Henning, B. B. &  Vorderer, P. (2001) Psychological escapism: Predicting the amount of television viewing by need for cognition.Journal of Communication; 51(1): 100 – 120.

Longeway, J. L. (1990) The Rationality of Escapism and Self-Deception. Behavior and Philosophy; 18(2): 1-20.

Източник: psychology-spot.com, sensiseeds.com

Последвайте канала на