50
Този пробив може да улесни изучаването на планети извън Слънчевата система, но и да повлияе върху проучвания на Земята.
За сравнение - предизвиканото от човека глобално затопляне, дължащо се на концентрацията на парникови газове в атмосферата, се изразява в десети от един градус Целзий повишение на температурата.
Един от основните моменти в проучването е появата на "много специфичен модел на облака, който допринася за неудържимия ефект", обяснява Гийом Шавро.
Този модел би могъл да представлява специфичен "отпечатък" на този феномен, който може да бъде открит на екзопланети - тези, които обикалят около звезди, различни от Слънцето, и все по-често са идентифицирани от астрономите.
Първата екзопланета е открита от двама изследователи от Женевския университет, отбелязва АФП.
"Ако това е така, то следващият въпрос ще бъде да се установи дали температурите, които ги предизвикват, са едни и същи", се посочва още в прессъобщението.
Френско-швейцарски изследователски екип за първи път симулира всички етапи на т.нар. неудържим парников ефект, който може да превърне обитаема планета като Земята в стерилна топка с адски температури, предаде АФП.
Астрономи от Женевския университет с подкрепата на институти в Париж и Бордо на френския Национален център за научни изследвания (CNRS) стоят зад този първи подобен експеримент. Те доказаха, че и незначително увеличаване на яркостта на Слънцето би било достатъчно, "за да предизвика този неудържим ефект и да превърне планетата ни в необитаема", като повиши температурата с няколко десетки градуса.
"Досега други ключови изследвания в климатологията се фокусираха върху изучаването или на температурите преди този ефект, или на непригодните условия за живот в края на процеса", обяснява Мартан Тюрбе, изследовател от институтите в Париж и Бордо и съавтор на изследването, публикувано в изданието "Астронъми енд астрофизикс".
"За първи път сега екип изследва самия преход с помощта на триизмерен глобален климатичен модел и се интересува какво се случва с климата и атмосферата в хода на процеса", отбелязва той, цитиран в прессъобщението на Женевския университет.
Водните изпарения играят основна роля при задържането на топлината от слънчевите лъчи, подобно на спасително одеяло, което не позволява тя да се разпръсне във вакуума на космоса. Това е парниковият ефект.
"Съществува критичен праг за количеството водни пари, над който планетата вече не може да се охлажда. От този момент нататък всичко започва да се ускорява, докато океаните най-накрая се изпарят напълно и температурата достигне няколкостотин градуса Целзий", обяснява Гийом Шавро, бивш докторант в Катедрата по астрономия в Женевския университет и водещ автор на изследването.
"Един от основните ни мотиви е да установим техния потенциал за живот", обяснява професор Емелин Болмон, директор на Центъра за живот във Вселената (CVU) във висшето училище и съавтор на изследването.
Учените виждат възможности и за изследвания на Земята. Целта е да се определи дали подобно на незначителното увеличаване на яркостта на Слънцето, парниковите газове също могат да предизвикат този неудържим процес.
"Ако приемем, че този неудържим процес се задейства, то изпарение само от десет метра от повърхността на океаните би довело до повишаване на атмосферното налягане с един бар. След няколкостотин години ще достигнем температура на земната повърхност от над 500 градуса Целзий", обяснява Гийом Шавро. "По-късно налягането ще стане 273 бара, а температурата - над 1500 градуса Целзий, когато всички океани ще се изпарят", добавя той.
Шавро е получил финансиране за последващи проучвания по темата, отбелязва АФП.
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1280:720)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)