Проучването изследва въздействието на нанопластмасата върху когнитивните способности и адаптивността на морската риба медака (оризова риба), се казва в изявление на австралийския университет „Чарлз Дарвин“.
Учените, съвместно с колеги от Китай, са сравнили поведението на риби медака, изложени на сферични полистиролни нанопластмаси, поставени в лабиринт, с това на риби, които не са били изложени на въздействието им.
Преминаването към импулсивно вземане на решения увеличава вероятността да се правят неадекватни избори по време на търсене на храна или при среща с хищници, обясняват изследователите.
Промененото от нанопластмасите поведение на рибите може да попречи на намирането на храна, избягването на хищници, чифтосването и размножаването – основните изисквания за оцеляване.
Учените също така предупреждават, че малкият размер на нанопластмасите увеличава вероятността те да проникнат в органи и клетки, което усилва токсичния им ефект.
Пластмасите съставляват 80 до 85 процента от морските отпадъци и се разграждат до нанопластмаси под въздействието на ултравиолетовата светлина и ниските температури.
Излагането на нанопластмаса може да наруши способността на рибите да учат и да вземат решения, което потенциално застрашава морските екосистеми, предаде Синхуа, позовавайки се на резултатите от изследване на учени от Китай и Австралия.
Въпреки че общото време за ориентиране в лабиринта не е било засегнато, изложените на действието на нанопластмасата риби са допускали значително повече грешки и са били по-склонни да вземат прибързани решения, според резултатите, публикувани в сп. Marine Pollution Bulletin.
„Това може да доведе до разрушаване на морските екосистеми, а ние много разчитаме на тях“, казва Сунил Кадри от изследователския екип, призовавайки за по-строги политики за ограничаване на морското замърсяване с пластмаса и за защита на риболова.
)