Високоинтелигентните хора отговарят по-бавно на по-сложните въпроси

Хората с високи резултати на тестовете за интелигентност отговарят по-бързо на прости въпроси в сравнение по-малко интелигентните си колеги.

Когато обаче задачите станат по-сложни, ситуацията се обръща (поне за определен тип въпроси).

Тъй като времето е ограничен ресурс, не е изненадващо, че всички - от изследователите на интелигентността до тези, които определят входните изпити за университетите – предпочитат всичко да се случва бързо.

"Правилният баланс между възбуждане и потискане на невроните е този, който влияе върху вземането на решения и повече или по-малко позволява на човек да решава проблеми", казва Ритър в изявление.

"При по-сложни задачи трябва да съхранявате досегашния прогрес в работната памет, докато изследвате други пътища за решение и след това ги интегрирате един в друг", казва водещият автор професор Майкъл Ширнер. "Това събиране на доказателства за определено решение понякога може да отнеме повече време, но също така води до по-добри резултати."

В този случай интелигентните хора не бързат, но същевременно вероятността да отговорят правилно е много по-голяма. Откритията разколебават някои предположения и биха могли да оправдаят потенциални промени в тестовите процедури, но са подкрепени с модели на мозъчни мрежи (МММ), които възпроизвеждат свързаността на мозъците на отделните хора.

Междувременно може би си струва да се преразгледа начинът, по който се провеждат изпитите. Ако това, което са открили Ширнер и Ритър, се отнася и за други видове изпитания, строгите времеви ограничения може да са добри за тестове, включващи много сравнително прости въпроси, пише "Обекти". Когато обаче учениците трябва да отговорят на малък брой по-сложни задачи, ограничаването на времето може да се окаже много лош начин да се открият най-обещаващите кандидати.

По време на тестовете на участниците са показани поредица от модели. Целта им е да идентифицират логиката зад тях. Първите задачи са лесни, но нивото на трудност постепенно се увеличава. Коефициентът на интелигентност на всички участници е бил измерен с помощта на конвенционални тестове, а Ритър е изследвала връзката между моделите на активиране, измерения коефициент на интелигентност и резултатите от тестовете.

По-интелигентните участници, които като цяло са и тези с по-голяма мозъчна синхронизация, успяват бързо да намерят решение на лесните задачи. Когато трудността нараства, те имаха търпението да изчакат, докато всички области на мозъка извършат необходимата обработка. И това е основното им предимство.

При по-трудни въпроси синхронизацията корелира с по-бавни отговори. Ако по-слабо синхронизираните мозъци прибързват със заключенията, невронните вериги на фронталния лоб на по-синхронизираните се въздържат от вземане на решения, докато целият мозък имал време да извърши необходимата обработка. Резултатите са потвърдени при подгрупа от 650 участници, при които са налични по-подробни наблюдения.

Професор Петра Ритър от Института по публично здравеопазване към берлинската клиника "Шарите" се опитва да направи симулации, които имитират характеристиките на индивидуалните човешки мозъци. За да могат тези МММ да бъдат максимално точни, Ритър и колегите ѝ включват данни от 1176 участници в проекта Human Connectome Project, който използва функционален ядрено-магнитен резонаснс, за да наблюдава начина, по който се мозъчните връзки се активират, когато бъдат предизвикани от нещо или в състояние на покой. В Nature Communications учените обявяват някои както очаквани, така и изненадващи открития.

Ритър успява да постигне целта си да възпроизведе тези характеристики на човешките мозъци в силиций, създавайки индивидуални МММ, чиято свързаност наподобява тази на всеки участник. "В процеса на работа открихме, че тези мозъци се държат различно един от друг и досущ като биологичните си аналози", казва Ритър. Тя се надява, че разработването на изкуствени мозъци, които симулират индивидуални реални сиви вещества, ще помогне при лечението на хора с невродегенеративни заболявания.