Иля Малинин и забраненият плод във фигурното пързаляне

В интернет го наричат Quad God – богът на четворните скокове, а това, което прави на леда, често изглежда като открито предизвикателство към законите на физиката.

Месеци по-късно, по време на 59-ата конференция на Международния съюз по кънки в Лас Вегас, елементът е заличен от Правило 610.

Трябва да живеете в пещера, ако през последните дни не сте попаднали поне веднъж на името Иля Малинин – американският фигурист на Зимните олимпийски игри в Милано и Кортина д’Ампецо.

По време на съчетанието си на леда в Кортина д’Ампецо Иля изпълни пет четворни скока, които помогнаха на САЩ да защити олимпийската си титла в отборния турнир по фигурно пързаляне. Четворните скокове са известни като “четворен салхов” – технически сложен скок, при който състезателят прави четири пълни завъртания във въздуха, изискващи висока скорост, добра височина и перфектна координация, пише Forbes.

На 11 февруари 1976 г., по време на волната програма в състезанието при мъжете в Инсбрук Тери Кубичка изпълнява първото задно салто в историята на олимпийското фигурно пързаляне. Малко повече от месец по-късно Международният съюз по кънки (ISU) забранява елемента, определяйки го като “опасен и несъвместим с традиционната техника на фигурното пързаляне”. Така от март 1976 г. нататък всеки фигурист, който се е осмелявал да изпълни салтото на състезание под егидата на ISU, е наказан с отнемане на точки.

Бонали излиза на леда на 25-годишна възраст с болезнена контузия в слабините. След падане при троен скок болката става толкова силна, че френската фигуристка не успява да изпълни планираните си технически елементи и е с ясното съзнание, че медалът е недостижим. Тогава Бонали решава да изненада съдиите, а заедно с тях и целия свят. В последното си състезателно изпълнение тя се изстрелва във въздуха и прави забраненото задно салто, приземявайки се на един крак. Технически салтото на Бонали е дори по-чисто от това на Тери Кубичка, но съдиите остават непреклонни и санкционират френската фигуристка. Публиката избухва в недоумение, когато Бонали е свалена от шесто на десето място в крайното класиране.

За разлика от Кубичка и Бонали, които платиха цената на времето си, Малинин влиза в ера, готова за подобни рискове. Задното салто вече не е акт на неподчинение, а още един инструмент в арсенала на новото поколение фигуристи. И ако историята е ориентир, Иля Малинин изглежда напълно готов да бъде онзи, който ще диктува правилата, вместо да ги нарушава.