Археологът Александра Петрова: Могиланската могила във Враца е паметник без аналог на територията на Древна Тракия

Шестдесет години след първите проучвания, през 2025 г., отново бяха направени спасителни разкопки и отново заради започнал строеж на жилищна сграда, припомни Александра Петрова.

По думите ѝ на този етап няма яснота кога и как това ще се случи.

Могиланската могила във Враца е паметник без аналог на територията на Древна Тракия и България, каза археологът Александра Петрова, цитирана от БТА. Тя представи тази вечер в Регионалния исторически музей (РИМ) – Враца темата „Могиланската могила във Враца – 60 години по-късно“ като част от програмата на тазгодишните традиционни зимни четения на музея. Петрова беше ръководител на спасителните разкопки, проведени на могилата през 2025 г.

Пред публиката археологът проследи какво се е случвало с обекта от откриването му през 1965 г. до днес. По думите ѝ самият паметник представлява част от акропола на тракийско селище, към който принадлежат и други могили, разположени в рамките на Враца, но унищожени с разрастването на града.

Според проучвания на проф. Нарцис Торбов, които Петрова цитира, тракийското селище е възникнало още в края на ранножелязната епоха – през VI век пр. Хр., в местността „Градище“, като укрепен стратегически пост, контролиращ пътя към медните рудници в Балкана, над днешното село Згориград. Селището се свързва с племето трибали, населявало земите между реките Искър и Морава.

Заради богатите находки, открити в гробниците през 60-те години на миналия век, се приема, че в Могиланската могила са погребани представители на трибалския династичен дом. Първите проучвания на мястото започват случайно през 1965 г. заради строежа на жилищни блокове и продължават през 1966 г. под ръководството на Богдан Николов от музея във Враца. Сред откритите тогава находки са златен тракийски венец, златни обеци, сребърен наколенник с позлата, колесница, конска амуниция и др.

Открити са и пет съоръжения, свързани с поменалния обред - така наречените тризни, от които са извадени интересни образци - вносна луксозна керамика както трапезна, така и тара керамика, тоест амфори. Самият могилен комплекс е бил ограден от една камена стена, изградена от блокове бигур и речен варовик, като фасадата била стъпаловидна.