„Терорът винаги се е плашил от достойнството, смелостта, интелигентността“

„„Последните жертви, докато са живи, искат да видят правосъдие”

Взех сина си и отидохме да почетем паметта на жертвите на най-големия лагер, създаден от комунистическия режим на остров Персин, Белене.

Днес колегите от Възраждане всеки ден ни подвикват от местата си, че скоро ще ни изпратят в Белене. Как се случи това?

Едно от най-големите престъпления на комунизма е обезценяването на родовата, историческа памет на индивида. Повечето хора днес не разбират защо не трябва да забравяме и е важно да носим товара на миналото с нас.

Заради бъдещето на децата си трябва да помним красотата, доблестта и смелостта на жертвите на Белене - за да се уповаваме на спомена за тях, когато срещнем отново злото.

Как допуснахме жертвите да не са инкрустирани в сърцето на всеки българин като най-свиден спомен и защита на ценностите.

Мъчениците на Белене са хиляди - политици, свещеници, представители на интелигенцията, военни, земеделски стопани, българи от турски произход, белогвардейци.

Не че се притеснявам от колегите от Възраждане, но да изговаряш подобни думи, означава или ужасяващо невежество или безчовечност, която мислехме, че сме загърбили като общество.

Белене, 03.06.2023г.

Благодаря на Vihren Georgiev от People of Sofia за великолепните кадри. Аз ще си позволя да добавя само един от мен. На момчето ми, което гледа през разрушения прозорец пролетните дървета“.

Що за хора? В Германия със срам свеждат глави, стане ли дума за Аушвиц, тук се подхилкват копейките мазно, спомене ли се „Белене“, клатят глава и „обещават“ пак да пращат там. Помия.

Що за хора? Спорят дали въобще е имало политически затворници там, разни индивиди си вярват, че бил обикновен затвор, мечтаят си за соца и тайно се надяват тия, дето им задават неудобни въпроси, да се озоват в „Белене“.

„Белене“ – една дума, която звучи гнусно днес по ред причини… една от които е задоволството, което предизвиква у редица сънародници и много политици. Плашат с нея, умилително си спомнят за репресивния апарат, убивал и мачкал и „обещават“ още от него. Помия.

Допуснахме десетилетия почти пълно мълчание по темата с по един-два казионни репортажа годишно по телевизията за този исторически ад. Децата масово нямат представа какво е Белене. Кой режим е отговорен за Белене, кой режим е убивал и мъчил хора. Как е започнало и свършило.

Терорът винаги се е плашил от достойнството, смелостта, интелигентността, вярата, чувството за хумор, свободата на словото. Хората, които са лежали в Белене или са останали там завинаги, са отстоявали правото си да бъдат себе си, да вярват в Бог, да пазят етническата си принадлежност, да съхранят политическите си убеждения.