"Кухнята на храмовете" в Южна Корея храни и тялото, и душата

Кухнята на будистките монаси, която строго забранява всички храни, способни да предизвикат гняв или да стимулират либидото, отново става много популярна сред южнокорейците, едно от най-стресираните общества в Азия.

Наричано "кухнята на храмовете", това кулинарно изкуство, излиза извън манастирите и се появява на видно място в  ресторантските менюта, благодарение на забележителната си простота и здравословност.

Петдесет и четири годишният монах Джокмун от десетилетия е убеден привърженик на тази кухня и популяризира този хранителен  режим, който според него, храни както тялото, така и душата. В скромния храм Судокса в Пхьонтхек, на 60 км южно от Сеул, той преподава тайните на тази кухня на дузина ученици, повечето южнокорейци.

Монахът с бръсната глава, кръгло лице и загоряла кожа упражнява умението си да борави с ножа, режейки пъргаво краставици, чушки и тънки парченца тофу. Днес менюто включва тофу, запържено в сос от сливи, задушени гъби, кимчи (люта туршия) от репички и юфка със сос от чили и зеленчуци.

"Кухнята на храмовете предлага нискокалорични ястия, които действат благотворно на тялото и пречистват духа", уверява Джокмун, режейки тофуто на тънки ивички, за да може да поеме сливовия сос.

Като изключим ограничен брой млечни продукти, тази кухня е строго вегетарианска (не се използва нито един продукт с животински произход). Основните й съставки са зеленчуците, зелените подправки и корените.Не всички зеленчуци обаче: забранен е например дивият лук, празът, чесънът, лукът и лукът шалот, наречени в будистката традиция "петте пикантни зеленчука". "Твърди се, че когато се ядат сурови, тези зеленчуци събуждат либидото, а сготвени - предизвикват гняв и лакомия", обяснява монахът.

Южна Корея е третият по големина производител на чесън в света и ненаситен потребител на това луковично растение. Да не използват чесън при приготвяне на традиционното корейско ястие кимчи за мнозина изглежда немислимо. Джокмун обаче е непреклонен. В годините, когато следвал журналистика в будистки колеж, той със смайване установил, че шалотът, чесънът и дори изкуствените ароматни подправки се използват в ястията, приготвяни в готварниците на храмовете. Решен да върне славата на истинската кухня на храмовете, той възприема чергарския начин на живот - обикаля манастирите с именити майстори готвачи, за да записва рецептите им.

Преди 20 години Джокмун създава школа, посветена на корейската кухня на храмовете, в която е обграден от монаси и монахини, споделящи идеите му. За да разпространява знанията си, той участва в много телевизионни кулинарни предавания и пише няколко книги, най-известната от които е издадена през 2000 г.,  а сега се преиздава шести път. Монахът смята, че неговата кухня е по-изкушаваща, включително за чужденците, от традиционната южнокорейска, в която се използват много сол и подправки.

Четиридесет и три годишната Чан Бон-сук казва, че курсовете на Джокмун й дават възможност да приготвя по-здравословна храна
за семейството си. "Прилагам у дома всичко, което научавам тук, главно заради сина ми, който страда от кожни алергии", обяснява тя.
Алергиите почти изчезнали, но на нея все още й е трудно да убеди мъжа си в предимствата на тази кухня. "Променям малко рецептите, за да направя ястията малко по-приятни за него", признава тя. "Когато приготвям тиква на пара, например, добавям няколко скариди към гъбите, тофуто, лука и семената от гинко, включени в рецептата".

Последвайте канала на