Ива Йорданова: Няма да се кандидатирам за председател на ДАБЧ

След няколкодневни акции, съдържащи „подписки”, „писма” и други форми на протест от българи извън страната през месец октомври на миналата година, аз, Ива Йорданова, подадох оставка като заместник-председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) – пост, който заемах само няколко дни.

Подадох оставка, въпреки че назначението ми бе напълно законно и въпреки че притежавам изискуемите знания и квалификации. Подадох оставка, защото редица медии спекулираха с изпратените писма, изразяващи несъгласие с моето назначение. Подадох оставка, защото същите медии се опитваха да наложат тезата, че съжителството ми с лидер на Реформаторския блок повдига въпроси за конфликт на интереси. Подадох оставка, защото никога няма да допусна името ми да бъде свързвано със съмнения за непрозрачни назначения. Подадох оставка и поисках публичен конкурс, на който да защитя своите знания, подготовка и концепции и да докажа на съмняващите се, че мога да ръководя Агенцията.

Днес пиша на българските медии, за да заявя, че не се явявам на обявения за позицията конкурс. Нямам право да го направя, защото в днешния ден, за разлика от времето през октомври, аз наистина се намирам в ситуация на конфликт на интереси. Когато поисках конкурса, бях спътница в живота на лидера на Съюза на демократичните сили. Днес той е Министър на икономиката на Република България. И тъй като назначението на председател на ДАБЧ се извършва след решение на Министерския съвет, то явявайки се на конкурса, бих се намирала в скандален конфликт на интереси. Нещо, което напълно противоречи на разбиранията ми за демокрация, честност и почтеност.

Независимо от неучастието ми в обявения конкурс, моля медиите да обърнат внимание на няколко неща. Пред Държавната агенция за българите в чужбина има големи въпроси, чиито отговори задължително трябва да са залегнали в концепциите на кандидатите за председател, за да бъдат считани те за сериозни. Такива са:

1. Промени в процедурата по удостоверяване на български произход, служеща като основна стъпка към получаването на българско, тоест и европейско, гражданство. Миналогодишните проверки на Върховната административна прокуратура и Главния инспекторат на Министерски съвет заключиха, че сегашната процедура не спазва редица закони и създава условия за висок корупционен риск. В какъв времеви диапазон и какви конкретни мерки ще бъдат предприети спрямо откритите нередности и направените от институциите препоръки? И тъй като това е всъщност въпрос на националната сигурност, за поста е нужен човек, който не само има подготовка в тази област, но също визия и смелост, които да гарантират, че порочните практики ще спрат.

2. Осигуряване на институционално представителство на българите извън страната и осъвременяване на Закона за българите в чужбина. Нужно е регламентиране на процеса по избор на Обществени съвети и Национален съвет българите в чужбина, заложени в приетата миналата година Национална стратегия за българските граждани и исторически общности по света. Затова е важно кандидатите да обяснят как ДАБЧ ще лидира този процес и какви ще са точните стъпки и процедури, които да гарантират, че гласът на сънародниците ни навън ще бъде зачитан.

3. Функционален (SWOT), административен и финансов анализ върху дейността на ДАБЧ, които ясно да отразяват работата и пропуските й, както и очертаване на специфични действия, които да бъдат извършени за бързото преодоляване на дефицитите. Заложени ли са в концепциите на кандидатите приоритетни нужди на ДАБЧ? И не на последно място, направена ли е ревизия на постигнатите цели и въвеждат ли се ясни метрики за отчитане постигането на тези цели? Защото в крайна сметка, без ясна концепция за това какви реформи са нужни в Агенцията, как може да се обсъжда какъв профил кандидат би бил нужен, за да изпълни тези реформи!?

Пред следващия председател на Държавната агенция за българите в чужбина стоят множество предизвикателства, не само поради естеството на отговорностите му, но и поради огромната публичност, която позицията придоби в последните месеци. Тази позиция, обаче, не е единственият инструмент, чрез който гласът на българската диаспора може да бъде чут, а техните идеи – приложени.

Гражданската активност винаги е ехтяла много по-силно от всяко политическо действие. Поради тази причина, основавам платформата „Българи без граници“, която ще бъде място за свободно изказване на идеи по въпросите на българите в чужбина, както и орган за граждански контрол върху дейността на Държавната агенция.

За дейността на гражданската платформа и нейните приоритети ще информирам медиите през следващите дни.
 

Последвайте канала на