Бюрото за контрол на СРС: Спрямо 2632 души са използвани специални разузнавателни средства

Спрямо 2632 души са използвани специални разузнавателни средства, според доклада за 2021 г. на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (НБКСРС). Това съобщи председателят на бюрото Пламен Колев, при представяне на годишния доклад за 2021 г. в парламентарната комисия за контрол над службите за сигурност, прилагането и използването на специалните разузнавателни средства и достъпа до данните по Закона за електронните съобщения.

За миналата година са изготвени 4580 искания за използване на СРС, по които съдиите са постановили 4056 разрешения и 524 отказа.  В сравнение с 2020 г. исканията са намалели със 788  или 14,68%. В резултат на приложените СРС са изготвени 1007 броя веществени доказателствени средства.

През 2021 г. са използвани СРС по отношение на 2632 души, докато през 2020 г. те са били 3042. Използвани са СРС по отношение и на 129 обекта за установяване самоличността на лица, за които има данни, че подготвят или са извършили тежко умишлено престъпление. Общият брой разрешения за прилагане оперативни способи за 2021 г. е 11963. Разрешени са 3496 наблюдения, 3796 подслушвания и 3500 проследявания.

Най-много искания за прилагане на СРС е имало МВР – 53,08% от общия брой, а прокуратурата - 33,86%. Стойностите за 2020 г. и 2019 г. са аналогични, с разлика от няколко процента.  Европейските делегирани прокурори са заявили 0,09% от общия брой процедури за прилагане на СРС, ДАНС – 10,02%, а КПКОНПИ  - 0,59% от общия брой.

Главният прокурор е отправил две искания за прилагане на СРС, спрямо двама души, и е получено разрешение.

Видно от данните, през последните три години процедурите и исканията  за прилагане на СРС са намалели значително. В сравнение с 2020 г. процедурите са намалели с 435, а исканията - със 788. В сравнение с 2019 г. намалението на процедурите е с 808, а на исканията  - с 1459, се посочва в доклада на НБКСРС.

През 2021 г. СРС са използвани най-често във връзка с престъпления за организирана престъпна група – 1732, наркотици – 787, акцизни стоки – 197, кражби – 167, подкуп – 104, по Глава първа от НК за престъпления срещу републиката – 262, при които има увеличение в сравнение с предходната година

От бюрото отчитат още, че през последните години броят на лицата, спрямо които се използват СРС, намалява, както и че са били завишени критериите при издаване на разрешения за прилагане на СРС.

През 2021 г.  са постъпили най-много искания за разрешаване използването на СРС в Специализирания съд – 2327 и са постановени 235 отказа.

Според НБКСРС, основните причини за постановяване на откази от всички съдилища се дължат на липса или недостатъчност на данните за съпричастност на лицето към описаната престъпна дейност, липса на данни за наличие на ОПГ, липса на мотиви за невъзможност или изключителни трудности за събиране на необходимите данни без използване на СРС, непосочване на постигнатите резултати в исканията за продължаване срока на прилагане, и др.

През 2021 г., НБКСРС извърши 291 инцидентни проверки за неправомерно прилагане на СРС. Постъпили са 142 сигнала от граждани с твърдения, че спрямо тях са прилагани неправомерно СРС. По отношение на 149 лица Националното бюро се е самосезирало. Приключени са 246 от тях. По 33 преписки проверките продължават през 2022

Направените проверки от НБКСРС показват пропуски, в процедурите по Закона за СРС при някои случаи. Установено е, че органите, които правят искания, не посочват конкретен състав на престъпление по Наказателния кодекс, заради което се иска прилагане на СРС, а исканията съдържат описание на факти и обстоятелства, сочещи осъществяването на престъпна дейност. При някои искания е засечена недостатъчна обоснованост в исканията за квалифициране на извършваните деяния като тежки престъпления от допустимите в закона, както и липса или недостатъчна информацията за съпричастност на лицата към описаната в исканията престъпна дейност.

НБКСРС е установило и практики, които счита, че следва да бъдат коригирани, например - искане от заявителя за предсрочно прекратяване прилагането на СРС поради постигнат резултат, но не се иска изготвяне на ВДС и в доклада до съдията не се описва какъв е резултатът; искане за изпозлване на СРС без да е мотивирана необходимостта за неотложност и други.

По време на заседанието на парламентарната комисия заместник главният прокурор Даниела Машева, ръководителите на Апелативната спецпрокуратура Ивайло Ангелов и на Спецпрокуратурата Валентина Маджарова, както и зам.-председателят на Спецсъда Пламен Панайотов, изразиха притесненията си от закриването на специализираните съдебни органи във връзка с делата, по които са прилагани или се прилагат СРС. Според тях повечето проблеми са технически, свързани със срокове и компетентност, като настояха за законови промени и заявиха също, че ще представят експертните си предложения за законови редакции.

„Проблемите които стоят пред нас, са много големи, искам да изпълня закона, но съм в обективна невъзможност да го направя“, каза Валентина Маджарова, цитирана от БТА. Според Даниела Машева прилагането на закона в сегашния му вид ще доведе до неспазване на НПК, ЗСВ и неспазване на сроковете заложени в тях.

Преди дни главният прокурор Иван Гешев поиска становище от Народното събрание и Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства относно процедурите по преустановяване използването на Специални разузнавателни средства (СРС) и унищожаването им след закриването на Специализираната и Апелативната специализирана прокуратури.

Гешев иска становище заради проблем със СРС-тата

Последвайте канала на