Джамбазки: България трябва да бъде лидер и да налага политики, гледайки националния си интерес

„Западните Балкани са част от Европа и трябва да станат част от Европейския съюз. Това обаче е дълъг път на реформи. По тази причина за шеста поредна година организираме събитието „Западни Балкани“, на което срещаме политици, общественици, журналисти и експерти за разговор по темите за бъдещето на региона, сигурността, свободата на медиите, свободата на самоопределянето и нужните реформи“.

Това заяви Ангел ДжамбазкиАнгел Джамбазки е български националист и политик, заместник-председател на „ВМРО – преди шестата конференция „Западни Балкани“, която започва тази събота от 10 часа в Национален дворец на културата.

Събитието се организира от Фондацията за европейска реформа New Direction, чийто вицепрезидент е Джамбазки. Съорганизатори са „Варшавски институт“ и Младежка мрежа за европейска демокрация (EDYN).

„България трябва да бъде лидер в процеса и да налага политики, гледайки през националния си интерес. Като започнем от гарантирането на правата на българите в Северна Македония, Сърбия, Косово и Албания, през сигурността на региона, която виждаме, че е крехка, и стигнем до възможностите за общ икономически растеж и сътрудничество. Това са задачите и трябва да намерим пътя за тяхното решение“, каза още членът на Партията на Европейските консерватори и реформисти и съпредседател на ВМРОВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа Ангел ДжамбазкиАнгел Джамбазки е български националист и политик, заместник-председател на „ВМРО –.

Развитието на Западните Балкани, ще бъде дискутирано в София от високопоставени европейски политици и експерти в областта на геополитиката, международните отношения и националната сигурност.

Във форума ще бъдат обсъдени ключови теми като процеса на разширяване на ЕС към Западните Балкани, сигурност, миграция и външна намеса, медийната свобода, руската агресия срещу Украйна и др. Ще се проведе и кръгла маса за млади политически лидери на тема „Бъдещето на Западните Балкани“.

В събитието ще участват Емилия Реджепи, заместник министър-председател на Република Косово за въпросите на малцинствата и човешките права, Танджа Мищевич - министър на европейската интеграция, представителите в Европейския парламент Ладислав Илчич (Хърватски сувернисти, ЕКР), Ришард Чарнецки (Право и Справедливост, Полша), Андрей Слабаков Андрей Слабаков е роден на 13.08.1960 година в София. През 1984 г. завършва ВИТИЗ, специалност "Кино и (ВМРОВМРО – Българско национално движение (ВМРО–БНД) е националистическа българска политическа, ЕКР), Марко Миланович Литре, народен представител в Хърватския парламент, заместник-председател на фондация „New Direction“ (EКР-Хърватия), Теута Водо, бивш заместник-министър на правосъдието на Албания, доцент в Universite' Paris Cite' и Sciences Po Париж, изследовател в IPSE, Славен Рагуж, депутат в парламента на Босна и Херцеговина, Хърватска републиканска партия (Босна и Херцеговина), както и политици от региона, професори, журналисти и общественици, депутати, младежки лидери, политолози и др.

София отново поставя развитието на Западните Балкани във фокуса на Европа

Страните от Западните Балкани, геополитически и исторически, принадлежат към Европа и тяхното присъединяване към Европейския съюз е естествен процес, определен като приоритет на срещата на върха на Европейския съвет още през 2003 г. Въпреки това, години след като първите страни от Западните Балкани кандидатстваха за членство, само Хърватия се присъедини към Съюза на 1 юли 2013 г., като междувременно за другите държави в региона процесът на разширяване се превърна в предизвикателство.

За останалите страни в региона, процесът на разширяване се оказа сложно начинание, което изисква разрешаване на двустранни въпроси и прилагане на демократични и икономически реформи за хармонизиране със стандартите на ЕС и проправяне на пътя за евентуалното им присъединяване.

Руската агресия срещу Украйна върна разширяването като основен приоритет на европейския дневен ред с някои ключови събития през 2022 г. На 23 юни Украйна и Република Молдова получиха статут на кандидат-членки, докато Албания и Северна Македония проведоха първите си междуправителствени конференции на 19 юли през същата година.

Въпреки този напредък обаче, пречките продължават да съществуват и изглежда, че ЕС изпитва чувство на умора от по-нататъшно разширяване, съчетано с липса на доверие сред нациите от Западните Балкани.

Последвайте канала на