"Галъп": Най-много от анкетираните българи (28%) искат правителство на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС

Българите не подсказват на политиците ясен изход от кризата, но като че ли синхронизация между първите две сили изглежда като интуитивно по-предпочитания избор и поне по половината от двата основни електората са свикнали с идеята преди появата на план „Б“. 

Изборите не са оставили обществото с ясно усещане, че са били честни, с изключение на убеждението сред електората на ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в – това обаче е често срещана картина след избори. Ако изборите се проведат сега отново, резултатът би бил сходен, а губещите могат да продължат да губят. Преди своето обявяване за кандидат за премиер Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова се ползва със сравнително добър рейтинг, макар и да е твърде далеч от най-добрите позиции по доверие. 

ГЕРБ с ПП-ДБ или с БСП и ДПС?

Изводите са от редовното ежемесечно независимо изследване на „Галъп интернешънъл болкан“ сред 803 пълнолетни българи, проведено чрез интервю „лице в лице“ с таблети в периода 27 април-5 май. 

При изброяването на опции какво правителство да се създаде, най-сериозното натрупване е всъщност – макар и символично – в отговорите от типа „Не знам/не мога да преценя“: 28,5%. Това е симптоматично за обществения климат в страната. Опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, „Продължаваме промянатаКирил Петков и Асен Василев представиха политическия си проект "Продължаваме промяната"“ и „Демократична България"Демократична България" e центристко-дясно политическо обединение, съставено от“ събира аналогична подкрепа – 28%, а опцията „Най-добре е да се състави правителство, в което под някаква форма да си сътрудничат и да се подкрепят ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с, БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е и „Има такъв народ"Има такъв народ" е политическа партия в България, създадена от българския телевизионен“ се ползва с подкрепа от 20,7%. Най-добре е да се проведат нови предсрочни парламентарни избори – това казват 22,8%.

Над половината от привържениците и на ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в, и на ПП и ДБ са свикнали с мисълта за някаква форма на общо правителство с другия. При ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в обаче останалите са предимно в опцията „правителство с ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с, БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е и ИТН“, а при ПП и ДБ останалите са предимно в опцията „нови избори“. Най-осезаеми дялове от привържениците на ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с и БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е пък биха се радвали да видят партиите си във властта, дори и близо до ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в. „ВъзражданеВъзраждане е политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин председател“ по традиция искат нови избори.  

Българите не са убедени, че изборите на 2 април са били свободни и честни – 35% приемат, че са били такива, но 37,4% са на обратното мнение, а останалите се колебаят. По традиция, привържениците на победилата партия са по-убедени – близо 80% от тях са с положително мнение, а привържениците на загубилата са „на кантар“. За сравнение, дни преди 2 април честни избори очакваха 25,2%, а обратното очакваха 52,1%. Останалите се колебаеха. Тогава обаче, вероятно и с неяснотата на очаквания победител, двата големи електората бяха с колебливи очаквания. След изборите този на ГЕРБГЕРБ е дясноцентристка популистка, консервативна и проевропейска политическа партия в вече определя изборите като свободни и честни и това е част от обяснението за сегашната разлика спрямо очакванията.

Ако сега имаше избори, те вероятно биха показали сходен резултат с очакваната в такива моменти положителна инерция за печелещите от 2 април и негативна за губещите. ГЕРБ-СДССъюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на биха били на първо място с 26,8% от гласовете, а ПП-ДБ – на второ с 24,1%. „ВъзражданеВъзраждане е политическа партия в България, учредена през август 2014 г. Неин председател“ е трета сила с 14,7%, а ДПСДвижението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с – четвърта с 13,9%. БСПБългарската социалистическа партия (съкратено БСП) е е на петото място с 9,1%. Близо около бариерата е „Има такъв народ"Има такъв народ" е политическа партия в България, създадена от българския телевизионен“ с 4,1%. Недалеч под бариерата личат „Български възход„Български възход“ се самоопределя като националноконсервативна политическа партия, но“ с 3,2%, а „Левицата“ е с 1,5%. Останалата подкрепа отива за по-малки формации.

Очакваната при нови избори активност, ако те бяха в началото на май, е около и по-ниска от тази през април – доколкото сега 39,2% заявяват, че със сигурност биха гласували, а това е не по-високо и дори по-ниско от декларираното преди последните избори. 4,3% от всички гласуващи се канят да изберат „Не подкрепям никого“ – което вещае възможност за лек ръст и в тези гласове.

По правило у нас при политическите фигури преобладава недоверието и когато доверие и недоверие са в сходни позиции, това вече е новина. Затова рейтингите (доверие минус недоверие) почти винаги дават минусово число. Последният месец потвърждава тези изводи.

Българският еврокомисар Мария ГабриелМария Иванова Габриел е родена на 20 май 1979 г. в Гоце Делчев.   През 1997 г. завършва Езикова напоследък има позиция в челото на „златната среда“ на подреждането по рейтинг с около -45 пункта разлика доверие минус недоверие, макар и като конкретни дялове на положителни оценки (напоследък около 11%) Габриел да е далеч от предни позиции. За сравнение, последните в тези подреждания обикновено имат напоследък около -70 пункта, а първото място е около нулата. Разбира се, тези данни отразяват стартовата позиция на Габриел – преди обявяването за кандидат за премиер. „Галъп интернешънъл“ от години отчита доверието в българския еврокомисар – българска фигура от политическата система на Европейския съюз – на всеки два месеца.

Най-популярна политическа фигура в страната остава Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на със сходни дялове доверие и недоверие в последните месеци около четиридесетте процента, а сравнително добро за българските стандарти доверие има и служебният премиер, председателят на Народното събрание, лидерите на основните партии и т.н.

Първан Симеонов: Кандидатурата на Габриел е премислен ход, но сме го гледали много пъти

„Галъп интернешънъл болкан“ мери лични рейтинги на всички основни фигури всеки месец или на двумесечна база. Публикуването на такива данни обаче има смисъл единствено в редки моменти като този за обществен ориентир. Данните за личното доверие по правило зависят от продължителността на политическия „стаж“ на даден политик, „бонифицират“ или „наказват“ дадени фигури в зависимост от поста, който заемат и тежестта на задачите, а и връзката на доверието на партиен лидер с партийната подкрепа е противоречива. Данните за лично доверие показват всъщност какъв е вкусът на обществото, а не как даден политик върши своята работа.

Данните не бива да се четат като дословна класация – доколкото малки величини преподреждат месец след месец, а влияние оказват и нивата на разпознаваемост. Например, лидери на по-малки формации не са достатъчно разпознаваеми и т.н. В същото време колкото по-разпознаваем си, т.е. имаш повече шанс да си „изхабен“. 

Данните са част от ежемесечната независима изследователска програма на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено между 27 април и 5 май 2023 г. сред 803 души по метода „лице в лице“ с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е равен на около 54 хиляди души.

Последвайте канала на