Калфин: Задължително е да се вземат мерки за превенция на високата преждевременна смъртност

Вицепремиерът и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин Ивайло Георгиев Калфин е роден на 30 май 1964 г. в София. През 1983 година завършва 9-та Френска подкрепя искането на БАН да се предприемат незабавни мерки за предотвратяване на преждевременната смъртност в България.

Калфин коментира пред журналисти, че в областта на здравеопазването трябва да бъдат разработени целенасочени мерки за превенция на високата преждевременна смъртност. Според доклад на БАН, представен днес в Министерския съвет, този тип мерки са възможно най-бързите за ограничаване на тенденцията за намаляване на българското население. От БАН са формулирали три основни причини за преждевременна висока смъртност, особено сред мъжете - онкологичните заболявания, болестите на сърдечно-съдовата система и смъртността в резултат на външни причини като катастрофи.

Калфин отбеляза, че мерките трябва да бъдат заложени в здравната реформа. Мъжете не доживяват пенсия, отбеляза Калфин и допълни, че при мъжете рисковете от ранна смърт започват още на 45-46 години. Министърът подкрепя и предложенията на БАН за мерки за стимулиране на работещите родители. Калфин припомни, че такава мярка е случващото се с данъчния кредит - за едно дете намалението е 200 лева, за две - 400 лева, за три - 600 лева, което се равнява на половината от досегашните детски плащания - пада се около 18 лева на дете на месец на работещ родител. Калфин посочи, че би искал да има и по-големи облекчения за работещите родители.

Той коментира, че е трудно да се приложи идеята за различен размер на детските спрямо степента на образование на детето, още повече, че често разходите за малки деца са по-големи от тези за деца в по-висока образователна степен. Министерството на труда и социалната политика ще почне кампания за популяризиране на промените в Кодекса на труда за работното време с променливи граници, които да позволят съвместяване на личен с професионален живот.

Проявявам разбиране и към протестиращите, и към тези, които се опитват да сглобят бюджета, каза вицепремиерът по повод на протестите на работещите в музеите и галериите. По думите му във всяка система има напрежение. Той допълни, че продължава да е на мнението, че минималната работна заплата трябва да расте.

Създаването на държавен инвестиционен фонд би подкрепило борбата с бедността и разкриването на нови работни места. Образование, достъп до работни места и включване на хората в бедност или в риск от бедност на работа са част от мерките в борбата с този проблем, каза още социалният министър. По думите му това не може да става само със субсидирана заетост, а са необходими усилия в различни сфери, както и това социалните трансферите да отиват към хора, които по обективни причини не могат да влязат на пазара на труда - възрастни, хора с увреждания, дългосрочно безработни в предпенсионна възраст, деца. Вицепремиерът припомни пред журналисти, че ангажиментите на страната са до 2020 г. с 260 000 души да бъде намален броят на бедните в България.

По данни на европейската статистика през 2014 г. равнището на бедност в България е 21,8 на сто от населението или 1,578 млн. души, като средноевропейското ниво е 17,2 на сто. Спрямо предходната година има ръст от 0,8 на сто на хората, които са в бедност. Около 40 на сто от населението в страната е в риск от бедност. В бедност в България живеят 50,2 на сто от безработните, висок е процентът на децата, живеещи в бедност, на самотните възрастни хората над 65 години, семействата с над три деца. Основната част от бедните българи са с ниско образование - делът на работещите бедни с начално или без образование е 63,5 процента. Рискът от бедност в семейства с три и повече деца е 78,9 процента, каза Калфин.

Идеята на такъв фонд е да се подпомогне частен инвеститор, който иска примерно да инвестира в консервна фабрика в Петрич или района на Видин или да се отвори производство, свързано с преработка на селскостопанска продукция, това ще създаде икономическо оживление и работни места, там където сега ги няма, коментира социалният министър. Според него капитализацията на фонда трябва да дойде от публични средства - било от бюджета, от заеми или от евросредства, фондът обаче ще има стимулираща функция, но след това обратно ще се върне инвестицията.

Последвайте канала на