Губим над милиард лева годишно без сухопътен Шенген

Над 1 млрд. лв. е загубата за българската икономика от недопускането на страната ни в сухопътния Шенген. Експертният доклад по темата, представи в БТА Николай Рашков Николай Рашков е български делегат в Експертната група за международен транспорт към, представител на българския транспортен бранш и експерт към Европейската комисия. Данните се отнасят до три от основните гранични пунктове на страната, през които преминава товарен трафик. Това са "Дунав мост" 1 и 2 и ГКПП „Кулата“. 

Само на „Дунав мост“ 1 загубата на годишна база е 288,5 милиона лева.

Най-натовареният пункт е „Капитан Андреево“, но той е изключен от сметките, тъй като е външна граница на ЕС, тоест не попада в Шенгенското пространство, уточни Николай Рашков Николай Рашков е български делегат в Експертната група за международен транспорт към . По информация на колегите му превозвачи, обаче, чакането на този пункт към днешна дата  стига до 52 часа.

Йордан Арабаджиев (СМП): Българите плащат с 15-18% по-високи цени заради непълното ни приемане в Шенген

"Над 1 милиард лв. са директните загуби за българската икономика и допълнителните разходи за българските транспортни предприятия. Това се отразява на нас като потребители. Това е причината стоките за бита да са с процент завишение, спрямо всички тези, които можете да купите в Западна Европа. Общият загубен приход за бюджета на България е малко над 300 млн. лв.", обобщи Николай Рашков Николай Рашков е български делегат в Експертната група за международен транспорт към. 

Времето за престой и чакане по граничните пунктове е голям проблем и заради пропуснатия акциз за България под формата на допълнителни километри, които не са реализирани.

„Наблюдава се и загуба на интерес към шофьорската професия. Тя става все по-неатрактивна: заради периодите на голямо изчакване, съчетани с липса на базови битови условия за водачите“, посочи още Рашков.

Той обясни и защо изчакването на ГКПП „Кулата“ е 2 часа, а на границата с Румъния – 16. „В единия случай (бел. ред. с Румъния) имаме две европейски държави, които не са част от Шенгенското пространство. В случая с Гърция – една от страните е част от Шенгенското пространство. Натоварването на границата при тях е неправопропорционално и зависи до голяма степен в пиковите периоди на пристанищата. На Русе нямаме изчакване под 10 часа и това са осреднени цифри за двата пункта с Румъния“.

Подробният анализ ще бъде сведен до вниманието на Министерство на финансите, Министерството на икономиката, Министерството на транспорта, както и до всички български представители в Европейския парламент. „Държавната политика трябва да е в Брюксел да се изпращат наистина подготвени на тема „Транспорт“ хора. Транспортът е стратегическа индустрия, от която имаме огромна полза. Тук ще бъде изборът дали ще развиваме този бизнес в България, или той няма да има почва за развитие“, заяви Рашков.

„От тези данни зависи хлябът на над 80 000 семейства, които трябва да защитим. Очакваме активни действия от всички институции и от българските представители, които ще отидат в Европарламента. Очакваме да припознаят темата без деление на партиен принцип!“, призова Йордан Арабаджиев. 

Той уточни, че представеният от Николай Рашков Николай Рашков е български делегат в Експертната група за международен транспорт към сценарий е балансираният вариант. „Направихме и агресивен сценарий, който според нас, повече се доближава до реалността. Цифрите са изключително обезпокояващи“, предупреди Арабаджиев. 

Последвайте канала на