Неофит искал да става машинист

Съдбата на Негово Светейшество Софийският митрополит и Български патриарх Неофит показа, че пътищата Господни наистина са неведоми. Както свидетелстваше брат му – доц. Димитър Димитров, Неофит всъщност е искал да продължи по пътя на баща си и да стане локомотивен машинист.

Българският патриарх се спомина на 78 лета. Минаха близо 11 години, откакто точно по обяд на 24 февруари през 2013 г. митрополит Йосиф, който бе говорител на избирателния патриаршески събор, излезе от Синодалната палата и с треперещ от вълнение глас възвести на медиите: „Имаме патриарх и неговото име е... Неофит!”.

Всъщност житейската пътека за Симеон Николов Димитров (както е светското име на Неофит) до бялото патриаршеско було е дълъг и нелек. Роден е в работническо семейство. Баща му е  железничар, а майката – прислужничка от Карловка, възпитала го в духа на Левски. Майката била силно религиозна, редовна посетителка на църквите „Света Петка" и „Света Неделя". Именно тя изиграла основна роля за постъпването на сина й в семинарията. 

Денков и Габриел, кметът на София и други държавници се простиха с патриарх Неофит

Иначе детството на Неофит е като на другите деца от кв. „Герена” - с палави игри и футбол. Оттогава се смята, че Негово Светейшество е левскар, но той самият не парадираше с това, пише Телеграф.  

След завършване на основното си образование през есента на 1959 г. Симеон Димитров е приет за ученик в Софийската духовна семинария, която в онези години е „заточена” в Черепишкия манастир. Завършва я през 1965 г.

През 1965 г. редник Симеон Димитров влиза в казармата. Ето какво си спомня за него о.р. полковник Кръстю Стойчев, тогава пряк командир на бъдещия патриарх в 57-а зенитна батарея: „Като млад войник редник Симеон Димитров бе пословично изпълнителен. Пишеше изключително красиво. Можеше да не спи по цяла нощ, за да изрисува етикетите на всички войници в батареята - около 60 човека, за нощните шкафчета, противогазите, личното оръжие. За кратко време си извоюва уважение и авторитет. Затова старите бойци не си позволяваха дори да си помисляха за някакви издевателства над него. Беше далекомерист. Притежаваше много добро стереоскопично зрение, благодарение на което много точно определяше разстоянието до целта. Стрелбите на батареята завършиха с оценки „добър” и „отличен” и Димитров бе повишен в звание ефрейтор.

Малко след като се уволнява през 1971 г. завършва Духовната академия „Св. Климент Охридски". На 3 август 1975 г. в Троянската света обител е постриган в монашество с името Неофит от патриарх Максим, след което става диригент на Софийския свещенически хор и старши преподавател по църковно пеене в Духовната академия. Наричали го ангелския глас на Църквата. От 1 декември 1989 г. е ректор на Духовната академия „Св. Климент Охридски".

Негова е основната заслуга тя да се върне на своето място като Богословски факултет на Софийския университет през 1991 г., на който става негов първи декан. Този пост той заема до януари 1992 г., когато е назначен за главен секретар на Светия синод. А през 1994 г. е избран за Русенски митрополит. По негово време са завършени 10 храма и още толкова са наченати.

От това време обаче започват за него телесни мъки с кардиологичен характер. За щастие благодарение на Бога и българските хирурзи здравето на Неофит бе стабилизирано сякаш за да изпълни своята духовна мисия в България.

Последвайте канала на