Да помогнем за паметника на големия българин Стоян Омарчевски!

Създателят на един от уникалните ни национални празници – Денят на народните будители /1 ноември/, който няма аналог в световната история – Стоян Омарчевски заслужава нашата почит вчера, днес, утре. Затова е похвална инициативата на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов” да бъде направен бюст-паметник на този велик българин. Един от най-посещаваните храмове на Мелпомена от публиката излезе със свое възвание към родолюбивите българи:

Продължаваме кампанията ни за набиране на средства за изработване и поставяне на бюст-паметник на знаменития реформатор на българската просвета и култура Стоян Омарчевски!

Благодарим на всеки от вас, който до този момент се включи в инициативата!

Благодарение на вашата подкрепа, сумата, която събрахме в изминалата седмица, е в размер на 3792.00 лв.

Всеки от вас, нашите зрители, който има желание и възможност да подкрепи кампанията ни, може да дари средства за нея в кутията, която поставяме пред залите ни, всяка вечер след края на спектаклите!

Стоян Омарчевски е роден на 24 декември 1885 година в Нова Загора.

През 1912-а завършва философия, а пет години по-късно - и право в Софийския университет. Учителства в Белоградчик и Видин. Избиран е за депутат от Видин и Враца през 1913, 1914, 1919, 1920 и 1923 г. През 1917 г. е избран за секретар на парламентарната група на земеделците. През 1920 г. е избран за член на Контролния съвет на Кооперативна банка и на Земеделска кооперативна банка, а през април 1918 г. парламентарната му група го посочва за член на Постоянното присъствие.

Стоян Омарчевски е министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски от 1920-а до Деветоюнския преврат от 1923-та година.
Личният принос на министър Омарчевски в реформите на земеделския кабинет е огромен:

въвежда задължително основно образование;

издейства значителни средства за строеж на нови училища - само за две години броят на школата, предимно в селата и малките градове, нараства от 561 на 1676.

разделя средното образование на два курса: долен общообразователен със срок три години (реални училища) и горен, двегодишен, с насоченост към общо или специално образование.

като министър на просветата предприема опростяване на правописа - прави го по-близък до говоримия език.

Документът, наречен "Упътване за общ правопис на българския език", за пръв път кодифицира употребата на главни букви, разглежда някои въпроси на сричкопренасянето, въвежда просто правило за пълния и краткия член на еуфонриет е от Народното събрание на 21 март 1922-ра. Част от българската интелигенция се противопоставя на реформата, защото вижда

по негово време са открити два нови факултета - ветеринарен и богословски. Към Медицинския факултет са открити два нови отдела - зъболекарство и аптекарство.

Заслуга на Омарчевски е приемането на закони за депозиране на печатни произведения в народните библиотеки в София, Пловдив и Велико Търново, за създаване на "достъпни народни библиотеки", за "поощрение на родната литература и изкуство", за създаване на Български археологически институт. През септември 1920 г.

Омарчевски внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение Закона за народното просвещение,

с който са създадени Художествената и Музикалната академия. Полага особени грижи за развитието на току-що появилата се филмова индустрия - правителството сключва споразумение с фирмата "Луна филм" за съвместно изграждане на филмови съоръжения. Заснет е филмът "Под старото небе" по едноименната творба на Цанко Церковски.

Няколко дни след смъртта на Иван Вазов, на 22 септември 1921 г., министърът на просвещението Стоян Омарчевски внася в Народното събрание обширен доклад с мотивите за превръщането на Вазовия дом в музей. През 1922 г. по предложение на Омарчевски 1 ноември е обявен за Ден на народните будители. Реформаторът на книжовния език и образованието успява да прокара Закон за насърчение на детската литература. Законът е само от една страничка. Благодарение на този документ детската книга е освободена от данъци, а Министерството на народното просвещение е натоварено да "издава в изящна външност отбрани произведения от по-добрите български автори, които раздава като подаръци всяка година на отличили се ученици от всички училища". Тези издания не са били пускани в продажба. Късният период от живота на Стоян Омарчевски, след Деветоюнския преврат, е изпълнен с партийни борби. Министърът реформатор умира на 10 март 1941 г. В спомените на съвременниците си Стоян Омарчевски е делови, целеустремен човек, у него винаги има "напор да върши нещо".

Последвайте канала на