Ива Митева пред Novini.bg: Пожарникарската система на работа е вредна за законодателството

Актуално блицинтервю с Ива Митева по парливи юридически проблеми. Тя е завършила право в Софийския университет „Св.Климент Охридски“ и е доктор по „Конституционно право на Република България“.В периода 2003 г. - 2015 г. тя бе член на експертния екип към временните комисии на Народното събрание за подготовка на предложения и обсъждане на промени в Конституцията на Република България. До октомври 2023 г. беше директор дирекция „Законодателна дейност и право на Европейския съюз“ в Народното събрание. Ива Митева беше председател на 45-то и 46-то Народно събрание, както и заместник-председател на 47-то Народно събрание.

- Госпожо Митева, бурни реакции в средите на юристите предизвика решението на парламентарната правна комисия, която на практика възстанови контрола на главния прокурор върху всички останали обвинители и пленума на ВСС. Това правилно ли е или не е и какви конкретни ползи или пък вреди носи за хората?
- Това решение на Народното събрание за пореден път потвърждава думите на проф. Огнян Герджиков, че „писането на закони е изключително деликатна дейност, за която се изискват специални знания и висока правна култура“. Нещо, което в момента липсва в парламента. Писането на закон е изкуство, но за да напишеш закон не се изисква никакъв ценз и затова нивото е такова. Изисква се само мнозинство, което да го приеме. Приетият Закон за изменение и допълнение на Конституцията е най-лошо изработеният закон, приет на инат, без мисъл и логика, в противоречие с тълкувателната практика на Конституционния съд, на волята на великите народни представители, на духа на Конституцията като цяло. Разпоредбите на Конституцията имат пряко приложение, принцип, който не може да сработи към новите конституционни промени.

Най - важното нещо за един закон са неговите преходни разпоредби и това е висша математика в правото.

Защото с преходните разпоредби се продължава действието на правилата, които са отменени, или се урежда тяхното прилагане спрямо висящи правоотношения или спрямо юридически факти, които са започнали, но не са завършени към момента на отмяната. Затова тези норми много внимателно трябва да се мислят, за да не се стигне до празнота в уредбата. Това решение на парламента е доказателство, че пожарникарската система на работа е вредна за законодателството и преходните разпоредби на конституционния закон са проспани.
Законът за изменение и допълнение на Конституцията, включително неговите преходни разпоредби поставят много въпроси. Преходните разпоредби на изменителния закон са вече част от действащата Конституция и промяна в тях може да се прави само с отделен параграф, но в конституционен закон. Правен абсурд е през 2024 г. да се създават нови параграфи в преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт, който е приет 2007 г. Параграфи, които не са относими към Закона за съдебната власт не само към деня на приемането му в далечната 2007 г., но и към деня на приемането на тези параграфи (1 февруари 2024 г.), тъй като с тях се уреждат пропуски в изменението на Конституцията, прието на 20 декември 2023 г. Удължаване действието на отменени или изменени норми в Конституцията до привеждане на законодателството в съответствие с тях може да се направи само и единствено със Закон за изменение на Конституцията, по усложнената конституционна процедура, като се изменят преходните и заключителните разпоредби на приетия вече Закон за изменение и допълнение на Конституцията. За пореден път грубо и некомпетентно се погазва върховенството на правото, чието укрепване уж беше цел на конституционните промени. Да, празнота не трябва да има, но този

плам и устрем за изменение на Конституцията, съчетани с тежка некомпетентност не трябва повече да се толерират както от юридическата общност,

така и от всички хора. Би било наистина реформа, ако бяха успели да направят така, че политическата мъдрост да надделее над глупостта.

- Беше приета поправка в Закона за здравното осигуряване с цел да се ограничат надценките на лекарствените  продукти, доставяни в различните лечебни заведения. Тази цел ще бъде ли постигната и ще премахне ли безобразието едно и също лекарство да бъде продавано с разлика 28 пъти в цената?
- Това е чудесен въпрос, тъй като до сега се поставяха много цели и нито една още не е постигната. За да стигнем до новата поправка, трябва да кажем, че през лятото на 2023 г. с бюджета на НЗОК за 2023 г. в чл. 45 се прие нова ал. 29а с  цел да се прецизира заплащането на лекарствените продукти, прилагани в болничната медицинска помощ, извън стойността на оказваните медицински услуги. Разпоредбата беше предложена от Министерския съвет (управителят на НЗОК чрез министъра на здравеопазването предлага бюджета на касата), а целта НЗОК да заплаща най-ниската стойност от всички договорени стойности на лекарствените продукти. Това се налагаше поради липсата на централизирано договаряне. Въпреки негативното отношение на Костадин Ангелов – председател на Здравната комисия, и неговия призив да не се приема разпоредбата, така както е внесена, тя беше приета, включително с гласа на Костадин Ангелов.
На 1 октомври 2023 г. трябваше да имаме приета методика от Надзорния съвет на НЗОК и новият ред за заплащане да започне да се прилага. Дотук добре. Но на 29 септември 2023 г. е внесен законопроект от Костадин Ангелов и Васил Пандов, с който се удължава срока за приемане на методиката. Същият този законопроект е приет на 6 октомври 2023 г., влиза в сила със задна дата от 1 октомври и така на практика прилагането на ал. 29а се отлага до 1 февруари 2024 г. Въпреки че Надзорният съвет на касата приема методиката на 2 октомври 2023 г., не се обнародва близо месец (явно е чакано изменението на закона) и е отменена на 1 ноември 2024 г. С наближаването на 1 февруари 2024 г. са внесени два нови законопроекта - отново единият от Костадин Ангелов, а другият от Васил Пандов. И двата законопроекта целят изменение на ал. 29а и се припокриват с техните предложения, отхвърлени при приемането на бюджета на касата. И двата законопроекта целят нов начин за заплащане от НЗОК на лекарствените продукти. На 31 януари 2024 г. е приета промяна в ал. 29а, съгласно която, при липса на рамкови споразумения НЗОК заплаща лекарствените продукти на най-ниската стойност. Тази стойност се определя като НЗОК сравнява средно претеглената стойност, заплатена от касата през предходните 6 месеца за всеки лекарствен продукт.

Случайно или не разпоредбата е неясна, объркана и може да се окаже трудно приложима.

Вместо разпоредбата ясно да определи какво заплаща НЗОК и по каква формула, тя казва какво не може да заплаща касата. Критериите за средно претеглена стойност, които трябва да са в закона, е предвидено да се определят в наредба. Средно претеглената стойност е вид „реална“ средна цена за дадено нещо, което потребяваш. Трудно е да си представим  какво значи да се правят критерии за средно претеглена стойност – това е математика. Прилагането на ал. 29а е отложено за пореден път от 1 юли 2024 г. В резултат на целия този законодателен хаос цените на лекарствените продукти остават високи и към днешна дата не може да се каже дали и с колко ще намалее разликата в цените. От приемането на ал. 29а на 26.07.2023 г. тя никога не е прилагана и затова не може да се направи и обективна последваща оценка на въздействието й. Този случай за пореден път доказва, че промени трябва да се правят тогава, когато на масата заедно седнат представителите на НЗОК, на МЗ, на лечебните заведения и на доставчиците на лекарствените продукти, за може да бъдат балансирани всички интереси. По този начин няма да се правят безсмислени промени, които веднага след влизането им в сила да се отлагат или изменят.

- Преди време в съставите на НС влизаха много юристи и тръгнаха обвиненията, че те правят лобистко законодателство. Сега сякаш добрите познавачи  и експерти в тази област отсъстват, та кое е по-лошо, се питат хората?
- Не приемам, че юристите правят лобистко законодателство. Броят на юристите в Народното събрание не е определящ фактор за приемането на такова законодателство.

Лобистко законодателство има и сега, но умело прикрито. По-скоро лобисткото законодателство се прави от опитните и т.н. професионални политици,

които ловко прокарват промени в полза на определени интереси. Ако журналистите внимателно се вгледат в законодателните предложения на депутатите и в поведението им в пленарна зала, лесно ще открият лобистките поправки. В момента в парламента липсват не само добри юристи, но и професионалисти от почти всички сфери – финанси, икономика, здравеопазване, социална политика, сигурност. Според мен това е най-слабият парламент в новата ни история, в който посредствеността и некомпетентността се ширят, народните представители са влюбени в собствените си законодателни недоразумения и са глухи за мнението на професионалистите.

Последвайте канала на