Проф. Пламен Киров пред novini.bg: С надежди и магии няма да се озовем в царството на справедливостта

  • 30 декември 2023 11:50

  • 2144
  • 0
Проф. Пламен Киров пред novini.bg: С надежди и магии няма да се озовем в царството на справедливостта
© бнт, pixabay

За правото и справедливостта разговарям с уважавания конституционалист проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер.

 

-  Проф. Киров, в края на отиващата си година каква е равносметката – има ли реални изменения в правораздавателната система, за които се говори отдавна? Как върви седмата поправка на Конституцията?

-      Бих казал, че обществото ни не е лелеяло за конституционни реформи. Повечето българи съм сигурен, че нямат представа какво точно ще се променя в Конституцията.

Според социологически проучвания близо 90 на сто от нашите сънародници не са наясно какво и защо се ремонтира в основния закон.

Силно се съмнявам, че и останалите 10 на сто са наясно какво се случва.

Предложенията за промените са отдавна – от 2015 г. и преди, но не се направи нищо така радикално, както се случва сега. За всички е ясно, че те ще бъдат гласувани, защото има конституционни мнозинство, което ще си ги гласува.

-  Какви са основните намерения за реформиране на закона?

-  Основно засягат съдебната власт, но и правомощията на президента и допускане на лица с двойно гражданство да стават народни представители и да участват в управлението. Най-общо казано, това са основните предложения за промени.

-  Според вас, кое от тези намерения крие най-големи рискове?

-  Народните представители, които ще гласуват тези реформи са избрани от български гласоподаватели и в този смисъл те не ги възприемат като риск и опасност. Хората, които са ги избрали са им гласували доверие и трябва да понесат всички последствия от действията на избраниците им. В крайна сметка, това са принципите на демокрацията – ние избираме депутатите си и им поверяваме управлението на страната. Кой за каквото е гласувал, това ще получи.

- А какво ще се случи с прокуратурата? Има ли опасност тя да бъде политически овладяна?

-  Да се върнем малко назад и да видим какви са причините все да се посяга към изменения на главата в Конституцията за съдебната власт. Вие спомняте ли си кой беше първият Главен прокурор, излъчен при действието на Конституцията от 1991 година?

-  Г-н Иван Татарчев.

-  Той по онова време смело заявяваше, че над него е само Господ. Заемащите поста и след него, с изключение на Борис Велчев, живееха точно със същото самочувствие за недосегаемост. При тази плеяда от главни прокурори, които превърнаха България не в парламентарна, а в прокурорска република, какъв трябваше да е резултатът! Ами силно да бъдат ограничени правомощията на прокуратурата и на Главния прокурор.

Махалото се движи от едната до другата, противоположна точка –

това е случи след като прокуратурата функционираше зле години наред, поради излъчени главни прокурори с особена представа за своята дейност като ръководители на една централизирана система. Случващото се днес е в резултат на всичко, което е било вчера в прокуратурата.

-  „Законът е врата в полето, през която минават само глупавите, а хитрите я заобикалят”, е родена от българи приказка, която издава липса на справедливост. Промените ще коригират ли това?

-  Позволете ми да бъда скептичен. Справедливостта не е продукт само на дейността на съдебната власт. Беззакония и безобразия се вършат и  в парламента, и във всички ведомства на държавата. Защо тогава да се надяваме, че съдебната власт ще е един оазис!? Погледнете какво е отношението на всеки отделен гражданин у нас към закона. Да шофираш с 240 км при ограничение на скоростта от 90 км – какво означава това? Посочвам най-елементарен опростен пример за самосъзнанието у повечето ни сънародници, че

законът не означава нищо, че той е важен само, когато лично засяга някого, но не и в други случаи.

Затова не трябва да се сърдим само на съдебната власт за накърненото чувство за справедливост у българите. То се накърнява от много други фактори и институции и в никоя държава само съдът, следствието и прокуратурата не са отговорни затова. Ако не се промени разбирането на всички за правовата държава и върховенството на закона, ще продължаваме да очакваме с надежди и магии и изведнъж да се озовем в царството на справедливостта.

-  Наистина ли няма никаква надежда за по-бърза промяна в управлението на страната ни, отколкото да се надяваме на манталитетни подобрения?

-   Мисля, че нашата нация деградира, а държавата се саморазрушава отвътре. Пътят, по който вървим няма да ни изведе на добър край. Твърдя това с болка. Когато се създаваше Конституцията от 7-то ВНС, аз бях на 30 години, тогава асистент и участвах със скромните си възможности. По онова време, въпреки изострената политическа ситуация, имаше много мислещи хора за държавата и народа си. Затова те постигнаха съгласие и приеха този най-важен документ. Нашата Конституция е една от хубавите, добрите, балансираните в сравнение с тези на някои други европейски държави. Твърдя, че нашият политически преход премина относително спокойно и никой тук не си представя, че властта може да се завоюва по-друг начин освен чрез избори.

Що се отнася до икономическия преход – той е тотална разсипия на обществената ни икономика. Резултатите са налице – ние сме най-бедната държава в ЕС и с най-нисък жизнен стандарт.

Оказва се, че от седем промени в Конституцията, всички до една са в съдебната власт и комай работят в обратна посока.

-  Каква би била вашата препоръка не към поданиците, а към гражданите на България през Новата година?

-  Да са активни, да гласуват, да участват и следят политическия живот в страната. Да имат активно отношение към него. Байганьовото „Всичките са маскари” ни играе много лоши шеги. Колкото и някои да твърдят, че не се интересуват от политика, то тя се интересува от всеки от нас. Затова е важно да имат активна политическа позиция, обратното е деформация на политическото представителство, което стои в основата на всяко демократично управление. Гласовете на хората, са бензинът в двигателя на демокрацията. Ще припомня мисълта на уважавания от мен писател, политолог Гор Видал: „Половината от американците никога не са чели вестници. Половината от американците никога не са гласували. Остава да се надяваме, че става въпрос за една и съща половина”. Цитирам го за илюстрация на моята теза, изложена пред вас, че ние като граждани трябва да се интересуваме от общия ни живот, от политиката. Иначе на власт ще идват малцинства, които ще управляват не в интерес на обществото.

 
 

Последвайте канала на

Аделина Делийска
2144 0

Свързани новини

Водещи новини