Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Отблъскващите амплитуди на нашите привързаност и отрицание не ни правят приятели в очите на света

  • 30 декември 2023 17:58

  • 17686
  • 0
Проф. Андрей Пантев пред novini.bg: Отблъскващите амплитуди на нашите привързаност и отрицание не ни правят приятели в очите на света
© булфото/архив/

Часове преди настъпващата Нова 2024 година избрах да разговарям с Проф. Андрей Пантев. "Мъдрецът от Дунава" е един от най-известните наши историци, интелектуалци и общественици. Самоопределя се като "обикновен човек, възпитан да обича книгата, която пък е възпитала у него много ценности като добротата и др." Той е много известен и обичан български историк, член-академик на Световната академия „Платон“, бивш преподавател и народен представител, за когото единодушно критиците твърдят, че е сред най-блестящите оратори, говорили от трибуната на Народното събрание.

- Каква година изпращаме, проф.Пантев? Накъде върви човекът?
- Тази година освен войните, нищо различно не се случи. В личен план вероятно всеки човек може да се похвали със свои тъжни и весели преживявания. Календарното летоброене рядко съвпада с личните, човешките преживяния и съдби. Аз примерно станах дядо на едно прекрасно внуче, кръстено на жената на моя живот - Цветана. Но не може да се обобщава и много често историческият период не съвпада с отделната съдба на човека.

- Защо напоследък сякаш хората все по-трудно могат да си общуват, да си говорят помежду си?
- Има един такъв парадокс, че

всяко следващо поколение смята, че живее във време по-трудно от предходното.

Но наистина има пълна девалвация в отношенията между хората - признавам това, без да искам да се превръщам в някакъв мрънкач. Виждам, че все по-рядко има онова чисто приятелство, необременено със сметки и кроежи, при което хората просто се събират да попеят и да се посмеят заедно. Мисля, че България вече с основание може да се нарече "модерна" страна.

- А какво е мястото на вашата наука - историята, в съвременният свят?
- Историята е сложна наука, която борави с човешки характери, а не с формули, процеси и реакции. Самият факт, че се повтарят насилието, тиранията, страховете, завистта, бедността - всичко това показва, че много голяма поука от историята няма. Вижте, ние сме готови да се откажем от нашите прадеди, но не сме способни да сътворим нещо по-добро от тях. Това показва безпомощност за бъдещето.

 

- Късането на страници от историята, накъде води?
- Води към занижаване на постигнатото в миналото. Когато се измислят герои, събития, класации и прочее, те занижават не само своето национално битие, но и обезличават собственият си живот.

- Симптоматика за какво е рушенето на паметници? Знаете, че обществото ни се разбуни покрай рушенето на ПСА.
- Първо да уточня, че този паметник е на Червената армия, а не на съветската. Аз наистина не разбирам тази ярост към армията, преминала победоносно срещу нацисткия режим.
Мога спокойно да заключа, че преместването на този паметник нищо няма да промени. Но от друга страна, не бива да се забравя, че

ПСА е паметник на нашето раболепие. Някои изгодно и бързо забравиха с какъв подмазвачески тон говореха за "великия" Съветски съюз.

Ако се върнем по-назад в нашата история, ще припомним, че в София имаше булеварди, кръстени на Мусолини и на Адолф Хитлер. В Атина и в Белград такива паметници няма. Тези доста отблъскващи амплитуди на наша привързаност и на наше отрицание, не ни правят приятели в очите на света.

- Каква трябва да е речта на политика, според вас? Преди време Гиньо Ганев казваше, че речта на политика трябва да е достатъчно къса, за да буди въображението и достатъчно дълга, за да е благоприлична.
- В началото бе словото, пише в библията. Политикът трябва да говори по начин най-сърдечен, за да получи доверие. Да е малко артист - да не повтаря, да играе във всяка една коментирана ситуация, да внимава с прилагателните. Тъжно е, че

днес повечето от политиците не боравят с повече от 300 думи и те са предимно клишета и девалвирали изрази.

- Вие като преподавател и потомък на учители как приехте факта, че масово нашите ученици бяха окачествени като най-неграмотни по международни критерии?
- Това е най-големият срив на нашето самочувствие. Българската майка юнашка е готова да понася всякакви лишения и тежести, но не и това да отгледа просто дете. Образованието и начетеността бяха нашият остров за самочувствие. Маргарет Тачър дори бе много впечатлена от българското образование и при посещението си през 70-те години на миналия век, когато дойде в България, тя посети български училища и не скри възхитата си от организацията на обучението  нас.
Беше голям зор да се вдигнат заплатите на учителите, но не виждам подобряване на качеството на образованието, нито на преподаването.

- Как да излезем от духовния срив, професоре?
- Човечеството е в духовен срив, в упадък. Това предвещава военни конфликти и стълкновения. Малките локални войни подриват духа, възвишената същност на човешката природа.

Днес един готвач е по-популярен от един професор по естетика или физика. По-често се чува думата на някой диджей, отколкото на някой теолог и философ.

Стълкновенията не са само за преразпределения на природни ресурси, но и за манталитета на човечеството. За 10 000 години физиката на човека не е особено променена, но са силно изменени идеите за добро и правота. Изопачената информация пречи на хората да видят истинската същност на бившия и настоящия свят, за човеците такива, каквито са.
Надеждата ми е, че все пак и преди е имало тъмни времена, така че и от сегашните човеците ще намерят изход. Стремежът към добротата винаги ражда и доброта, и човешки прогрес.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
17686 0

Свързани новини

Водещи новини