Христо Панчугов пред novini.bg: Разочароващо е, че подобни хора като Радостин Василев продължават да бъдат легитимирани в политиката

Какви ще са последствията от поредния политически скандал и огласяването на записа от НК на ПП ДБ от депутата Радостин ВасилевРадостин Василев е завършил “Право” в Софийския университет „Св. Климент? Има ли надежда за край на влошената политическа ситуация у нас? Преминати ли бяха границите на принципност, идейност и ценности в политиката? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам.-главен секретар на СДССъюзът на демократичните сили (СДС) е българска дясна политическа партия, наследник на и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.

За хората е много разочароващо, че личност като Радостин ВасилевРадостин Василев е завършил “Право” в Софийския университет „Св. Климент беше припозната като своя от онези, които влязоха в политиката с претенции за нов морал. Два пъти му беше даден шанс, въпреки неговото предишно предателство и сигналите за противоречивото му обществено поведение. Разочароващо е, че подобни хора като Радостин ВасилевРадостин Василев е завършил “Право” в Софийския университет „Св. Климент продължават да бъдат легитимирани.

Най-голямата трагедия на българската политика е, че нашите политици правят едни и същи неща, но очакват различни резултати.

Това въртене в такъв омагьосан кръг за мен е напълно неразбираемо.
Надежда има, но колко време ще отнеме нейната реализация, ми е много трудно да прогнозирам.
Ситуацията през последните две години доведе до разпад на някои структури, които съществуват отдавна в обществото ни. Лошото е, че към момента няма структура, която да успее да покаже как изглежда промяната и новият тип на правене на политика. Разпадът сам по себе си вече не е лоша новина, имайки предвид колко дълго българското общество не виждаше перспектива. Този процес ще е много по-дълъг, отколкото би могъл да е. Очевидно липсва политическо лидерство, което да намери онази формула, с която ще стартира оздравяването на обществото ни. Като всичко останало у нас, всичко ще протече с много болка и мъка.
Има шанс да се състави редовно правителство, но формулата, която беше намерена, отново е израз на отчаяние, а не е работеща.

Компромисът в хода на преговори е най-лошото решение, тъй като никой не е доволен от него.

Това, което ние наблюдаваме е още по-лошо от компромис, защото показва една несигурност между двете политически формации. Идеята за ротационно председателство и факта, че ново председателство минава през оставка на старото и гласуване на нов състав, са огромен потенциал за шантажи и манипулации не само през първите 9, но и през следващите 9 месеца. Това е и огромна нестабилност за партиите.
Дори  да се състави правителство, то ще се изправи пред огромно предизвикателство не само по отношение на политиките, които има да реализира, но и ще трябва постоянно да убеждава българските граждани и своите привърженици в необходимостта да продължи да съществува.
Това изисква много активен процес на управление и силно политическо лидерство.
Мисля, че ще има отдръпване на избиратели след всичко показано от политиците ни досега на терена. Голяма част от недоверието у хората към политиката, идва от подозрението, че всички обсъждани реформи в обществените области ще бъдат бламирани. Ако не бъдат разсеяни тези съмнения и не се намери механизъм, чрез който да се покаже, че реформите ще бъдат доведени до успешен резултат. Ако не стане, ще настъпи пълна катастрофа на политиците и политическите реформи.

Политическата класа търси своята посока.

Българското общество има нужда от някой, който осъзнава цената, която трябва да бъде платена. Да си спомним една от най-знаменитите политически речи за всички времена, произнесена от Уинстън Чърчил!/бел.ред. речта е произнесена през 1940 година и знаменателната фраза в нея е „Нямам друго какво да предложа, освен кръв, изнурителен труд, сълзи и пот“/. Имаме нужда от човек, който има ясен политически план.
 

Последвайте канала на