Изборите не са лошо нещо, защото те катализират процеси в партиите, които без тях биха отнели много дълго време. Промени в самите партии или трябва да се направят, или те просто ще отпаднат от политическия процес.
Иначе опитите за промяна в политиката и част от нея да се радикализира, продължават. При ниска избирателна активност такива партии получават политическо представителство. Извън това, реално нищо не се е променило.
Лично аз не съм убеден, че съставянето на управленска коалиции на всяка цена е по-добрата възможност за управление. България се управлява зле и това е факт. Но не съм сигурен, че един зорлем съставен кабинет ще е по-доброто решение.
През изтеклата година видяхме повтаряне на едни и същи комуникационни стратегии и послания, които логично произвеждат един и същи резултат.
Съставянето на правителство от първите две политически коалиции на мен ми изглежда невероятно. Последните месеци те прекараха в изграждане на разделителни линии.
Едните обиждаха другите, че били олицетворение на корупция и мафия, а първите отвръщаха на вторите, че са илюстрация на посредствеността. Как се преодолява всичко това, аз честно да ви кажа не мога да си представя.
Проблемът не са изборите, а упоритостта на политическите формации да не признават и коригират своите грешки, да ги осмислят.
Според мен изненадата на този вот е влизането на ИТН в състава на 49-ия парламент, смятах това за невъзможно вече.
Избори с предизвестен резултат ли бяха проведени вчера в държавата ни, или пък се случиха неочаквани изненади? Разговарям с политолога Христо Панчугов. Той е асистент в департамента по политически науки на НБУ. Преди това е бил зам.-главен секретар на СДС и е активен участник в опитите за обединение на десницата преди РБ.
На тези избори всички са губещи отново заради неспособността си мобилизират избиратели извън правоверните. Всички губят заради паритета, който се получи в НС, заради невъзможността да се дефинира ясен политически дневен ред около който да се търси някаква форма на управление. Загуба за всички ни е ниската избирателна активност.
Самите избори са добрата новина. Лошата е, че партиите много бавно схващат какво искат да им кажат хората. Те така и не стигат до онези над 60 на сто негласуващи българи. Това са хора, които не виждат свое представителство в рамките на съществуващата политическа система и ако тези обстоятелства не се променят, то ни чака още по-голяма радикализация в следващи избори.
)