Д-р Страхил Делийски за novini.bg: Огромният разлом между бедни и богати у нас ражда политически неравенства и отказ от гласуване

Би било чудесно да се състави правителство, да се успокоят страстите, но...какво ще е това управление, което има толкова голямо неодобрение – на повечето българи, които не отидоха до урните!?

Защо повечето българи не гласуват, какво ги отблъсква от конституционното им право да избират свои представители във властта? Имаше ли изненади на този вот и ще имаме ли редовно правителство скоро? Питам преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.

Колкото до резултатите от вота, ще кажа, че Бойко Борисов може да е е политикът, който пада и след това става, но това не бива да се тълкува като връщането му на власт. ПП ПП паднаха от управлението, но няма друг, който да вземе властта. Това не е вот за Борисов. ГЕРБ бяха доста години във властта, а там клиентелистките зависимости са големи. Успяха да влязат в местната власт и това им помага. Но резултатите сочат, че ГЕРБ не печелят електорално нови хора.

Повечето хора у нас вече не гласуват, защото ние вместо да лекуваме причините за дефектната ни демокрация, тръгваме да се лишаваме от нея. А причините са очевидни, те са на учебникарско равнище. Когато имаме тежки икономически неравенства, такъв разлом между бедни и богати, не може да имаме политическо равенство. Това се учи още в първи курс. Когато политическите ни партии не поставят разговора в това равнище, ще ги чуват толкова граждани, колкото ги слушат и в момента.

Такива натрупвания има при ДПС и „Възраждане”. Движението не правеше кампанията си през медиите и социалните мрежи, а „долу” – при избирателите си. Те са единствената партийна формация, която обръща внимание на социалните проблеми на повечето българи. Само че тази партия не разпознава темите през класовия признак, а през етническата принадлежност и идентичност на хората. В този смисъл ДПС трябва да бъдат поздравени. Иначе на терена не видях нищо ново и различно. Гласоподавателите са едни, но си сменят предпочитанията. Резултатите говорят , че 10-15% от избирателите в последните години са се изредили да гласуват за наличните партии, между които няма съществени разлики по отношение на интересите, които защитават. Отликите са само естетически – кой ще бъде по-добрия, по-красивия...