Проф. Пламен Киров пред novini.bg: Нереалистично е да се иска импийчмънт на президента

Партиите също могат да бъдат легитимирани да атакуват актове на министъра и да бъде огласена тяхната нищожност. Но зависи как всеки отделен акт е постановен.

Какво следва след решението на Конституционния съд /КС - съставът на снимката горе/ за гражданството на Кирил Петков? Вярно ли е, че нямаме право да коментираме решенията на съда, а само да ги спазваме? Трябва ли да има промяна в Конституцията, относно двойното гражданство на нашите сънародници, които го имат? Питам един от най-добрите експерти в тази материя - проф. Пламен Киров. Той е завършил Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1985 г. и от следващата година, та досега е преподавател там. От 1995 г. до 2006 г. е бил член и зам.- председател в няколко поредни състава на ЦИК. Бил е конституционен съдия от 2006 до 2015 г., също така и представител на България във Венецианската комисия. Специализирал в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. Той е ръководител на единствената катедра по конституционно-правни науки в България към ЮФ на Алма матер.

Същото се отнася и до Конституцията - можем да коментираме едни или други текстове от нея, но трябва да ги спазваме, докато не бъде променена.
Искам да уточня, че от над 2 млн.българи, които живеят зад граница, не всички имат двойно гражданство.
Последиците от решението на КС са в две посоки.
След влизането му в сила, то казва, че когато президентът Румен Радев е назначил Кирил Петков с указ, подписан на 10 май т.г., тъй като Петков към този момент е имал двойно гражданство - българско и канадско, то този норматив на държавния глава е противоконституционен. От решение №3 от 2020 г. на КС следва, че Кирил Петков не е бил министър за периода от 12 май, когато указът влиза в сила, до 16 септември.
Това казва решението на Конституционния съд.

И от тук нататък следват въпросите: какво ще стане с актовете, подписани от Кирил Петков като министър, какъвто според КС не е бил?!
В административно-правната теория такива актове се смятат за нищожни, тъй като едно от основанията е, че всеки съответен акт е издаден от некомпетентен орган. Случаят е такъв.
Тези актове обаче не стават нищожни по смисъла на решението на КС. Те могат да бъдат атакувани от заинтересовани органи пред съдилища, които да се произнесат за всеки поотделно. Дали това ще се случи, или не, зависи от интересите на юридически и физически лица. Примерно, ако някой е бил неправомерно освободен със заповед на Петков от заемана длъжност, то тази заповед може да бъде атакувана и той да бъде възстановен на поста си.

Ако ли никой не атакува издадените от него актове, то те ще си останат валидни, без правни последици.
Към момента нашата Конституция ограничава възможността хора с по две, три и повече гражданства да се кандидатират за държавни политически постове.В момента е засилено политическото говорене по тази тема, но аз смятам, че всеки наш сънародник, който приема доброволно друго гражданство, сам ограничава правото си да участва в политическите процеси, както е по регламент в основния ни закон.
Ние сме либерални по отношение на двойното гражданство, има други държави, в които то не се допуска.
Какво обаче би станало, ако забраним тази възможност? Вижте, въпросът не е еднозначен. Мнозина българи пък не желаят, хора, които са били навън от 15-20 години да се върнат и да управляват останалите тук. Всички знаем, че емиграцията у нас от над 30 години е огромна, основно поради битови причини. Но един проблем трябва да се разглежда от всички ракурси, а не да се фокусира само върху един.
Според мен е нереалистично да се иска импийчмънт на президента заради този казус. Откровено казано, не виждам как в едно бъдещо НС ще се събере мнозинство от 2/3 за тази цел. Той се е предоверил, но не е морално да му се търси отговорност заради проявеното от него доверие. Да, формално нарушение на Конституцията има, но всичко зависи от евентуалното парламентарно мнозинство след време.