Д-р Страхил Делийски за novini.bg: Политическият процес у нас не помръдва, 3-ти вот наблюдаваме почти едно и също

Двата големи политически блока спечелиха 600 000 гласа, защото и амбицията им беше за толкова. После започват да се вайкат, че не могат да съставят правителство. И така близо две години вече.

Едната водеща партия не показа нищо ново през изтеклите две години, другата пък апелираше: дайте на направим нещо като в Европа! Ама какво точно не стана ясно. Никакво въображение, никакъв политически размах и …толкова.

Политическият процес у нас не помръдва, с малки разлики вече трети избори подред наблюдаваме почти едно и също.

Такива са закономерностите в нашия политически живот отдавна и винаги сме ги казвали.

Какво е различното в тези избори и има ли промяна в политическия процес у нас? Глупост ли е да правим едно и също, но да очакваме различни резултати? Разговарям с преподавателя по политология в Алма матер, независимият анализатор д-р Страхил Делийски.

Ако обаче се мисли за решение през възстановяване на доверието на хората в партиите, то няма да е лесно. Ако се разсъждава дали е възможно различно въображение, пак ще е трудно. Най-бързият изход от създадената ситуация, е да се направи редовно правителство. Това може да се направи. Можеше и преди да се създаде и съм го казвал включително пред вашата медия.

Вариантите не са много. Изненади няма, процесите вървят предвидимо. Политическите участници играят на сигурно, не влагат кой знае какво въображение. За нас няма изненади, виж, обаче някои от партийните лидери изглеждат изненадани. В нощта на изборите започва едно голямо чудене през каква аритметика ще се прави правителство. Вместо то вече да е мислено проектирано и партиите да ни разказват за него и за евентуално политическо управление.

Гражданите избират по зададен дневен ред в политиката, а по него се получават такива резултати, каквито виждаме. Ако искаме повече мобилизация, очевидно трябва да се промени дневния ред, разказа за политиката и проектите за България. Но при настоящите предлагани оферти, се получава това – все едно и също.

На мен ми е странно, че партиите са изненадани от резултатите. Несериозно е снощи почти нито един от лидерите с изключение на ДПС и Възраждане, да не направи изявление чрез медиите, адресирано към гражданите. Това е безотговорно, неуважително и няма защо да се чудят, че повечето от имащите право на глас не го упражняват.

Различното в случая е, че вече струва ми се в рамките на политическия елит, който е функция от доминиращата позиция на едни хора с пари в българското общество, си дават сметка, че ако не покажат на мнозинството граждани, че тази държава работи, ще има проблем за собствената им позиция в нея. Ясно е, че държавата ни такава, каквато е, основно се занимава с това да удовлетворява някакви корпоративни интереси. Това прави всяка неолиберална държава, а никой не споменава дори, че трябва да се смени този модел, защото той не работи добре.

Смисълът на изборите в рамките на демократичния процес е той да се раздвижи, да се внесе динамика в него. Но при нас това не се случва и затова в очите на повечето избиратели вотът е безсмислен. Отговорът защо е така и как да се промени трябва да го дадат онези, от които това зависи.

Трудно ми е да коментирам дали наесен на местните избори ще се повторят сегашните резултати. Те имат друга логика и на тях национални и партийни идентификации не сработват. В повечето общини е налице корпоративната система, а не политическата. Затова зависи как корпоративните играчи ще се ориентират в неясната национална политическа система. Най-вече от това от кого местните политически играчи ще очакват публичен ресурс. Това е парадоксално, защото очевидно си калкулират ползите и загубите от поведението в момента на политиците. Така по места вече активно изчисляват плюсовете и минусите на своите ходове. Някои забравят, че трябва да се съобразяват с корпоративните структури по места и дори очакват от местните чорбаджии директно да им правят оферти. Така се появява проблемът първо да се справиш с чорбаджията, а после с клиентелата.