Магдалена Гигова пред novini.bg: Раздиплянето на любовни истории е пътешествие – в миналото, в историята, в софийските потайности, в  чувствата

  • 16 октомври 2020 10:11

  • 1719
  • 0
Магдалена Гигова пред novini.bg: Раздиплянето на любовни истории е пътешествие – в миналото, в историята, в софийските потайности, в  чувствата
© личен архив

Магдалена Гигова е журналист и писател с нестихващ интерес към пътешествията – посетила е 90 държави (според нея, крайно недостатъчно). Тя е автор и водещ на предаването „Покана за пътуване“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.  
Не й е чуждо и пътуването назад в миналото. Издала е общо 11 книги,  две от които с любовните страсти на известни българи – „Шепот от стари дантели“ и последната „София. Адресите на любовта“.  В нея всички истории се развиват в столицата и е придружена карта с романтичните маршрути из Стара София, Орлов мост и Лозенец, с изчислено времетраене за обикалянето им пеш, с велосипед и тротинетка. 

- Маги, новата ти книга "София. Адресите на любовта" предизвика истински фурор сред млади, зрели и стари столичани и не само и оглави класациите на престижни книжарници. Как се роди идеята да проследиш любовните истории, които разказваш в нея? 

 


- Книгата „София. Адресите на любовта“ е естествено продължение на предишната – „Шепот от стари дантели“ с тайните (и явни) страсти на известни българи.  На онези личности, чиито портрети познаваме от учебниците по история, музика, литература… Предполагам, успехът им се дължи на любопитството и приятния гъдел от осъзнаването, че и безспорните авторитети са били подвластни на любовта. 
Започнах да проучвам любовните истории с голяма вътрешна съпротива. Тогава работех във вестник „Преса“ и бях превела класация за най-затрогващите емоционални връзки на ХХ век в световен мащаб. Главният ми редактор Тошо Тошев обаче  отсече: „Защо да пускаме чуждестранни, след като си имаме свои. От идната седмица започваш рубрика „Великите любови“ само за българи“. Във вестника е като в казармата – можеш да роптаеш, но изпълняваш. А моите опасения бяха, че няма да има достатъчно информация. Нищо подобно! Навремето хората са били писмовни, нямало е риалити звезди и вестниците са обсъждали актьорите, оперните певци, видните писатели, нашумелите музиканти, политиците. Иван Вазов и Евгения Марс, например, са разменили над 101 писма. На тавана на „Опълченска“ 66 откриват 300 толкова откровено еротични писма между Георги Димитров и Любица Ивошевич, че са  засекретени  до 90-те години на ХХ век.  

Жълтите вестници отпреди сто години са били доста по-пикантни и хлевоусти от сегашните,

ако можете да си го представите. Пет месеца след посичането на Стефан Стамболов Народното събрание издава доклад от 600 страници, в който разобличава бившия премиер в политически, икономически, криминални и сексуални злоупотреби. Текстът целял да го очерни максимално, но пък съвременници правдиво описват съпругата му Поликсени. А, слава Богу, някои от величавите фигури имат и живи роднини, от които да се добавят още детайли, за да придобие образът добронамерена плътност. 
Стана така, че  колкото повече истории преследвах, толкова „по-вкусно“ ми ставаше да ги издирвам и опитвам. Нещо като разказвачески вариант на „Апетитът идва с яденето“. Резултатът е 473 страници, 47 завладяващи любови и 291 снимки не само на участниците в любовните страсти, а и на местата, където се разгарят те – преди и в наши дни. 

- Ти освен писател, си и страстен пътешественик, експресивен журналист, участваш пълнокръвно в настоящия забързан социален живот. Има ли пресечна точка между всичко това и интереса ти към миналото, архивните ти занимания и проучвания за случили се страсти и любови в Стара София?
- При всички описани от теб занимания, прозира здравословното ми любопитство. Раздиплянето на любовни истории също е пътешествие – в миналото, в историята, в софийските потайности, в  чувствата.  При пътуването можеш да минеш през една държава „отгоре-отгоре“, да се отбиеш набързо в най-туристическите забележителности и да я отбележиш на картата като посетена, или да се изгубиш нарочно, да нощуваш при местни хора, да опиташ невъобразими храни, да не се боиш от приключение. Същото е и с описването на романтичните страсти. Можеш да се задоволиш с официалната информация, минала през лустрото на амбициозни роднини, рендето на злободневните политически нужди или просто изронена през годините. Или да потърсиш различни източници, да не се задоволяваш с привидното, дори да разбуниш нечий дух.  

Алена, Стефан Димитров и Богдана Карадочева на премиерата на книгата

- Защо фокусира заглавието си само за София, защото си кореняк софиянка и много обичаш столицата ни? Или защото известните творци, независимо откъде са, в крайна сметка идват и живеят тук? 
- Казват, че всеки софиянец като се обърне назад ще види цървулите си.  Наистина, по майчина линия съм четвърто поколение столичанка и чичовците на баба ми са имали кръчма и страноприемница на Лъвов мост, преди още мостът да съществува. Но пък прадядо ми, на когото те са платили образованието във Франция, е бил племенникът им от село Дивотино. Така че приказката за цървулите се потвърждава.

През 1879 г. София става столица на България с 11 694 жители, 2 училища и 10 хана.

Няколко десетилетия по-късно софиянци са двеста хиляди. Дори и най-личните от тях не са кореняци.  Яворов е от Чирпан, Петко Каравелов е от Копривщица, а съпругата му Екатерина – от Русчук. Атанас Бурев е роден в Горна Оряховица, Богдан Филов – в Стара Загора. От моите герои май само Парашкев Хаджиев и княз Кирил са се появили на бял свят в София.  
С издателите ми, Светлана Тилкова-Алена и Андрей Тилков, решихме да издадем историите, които се развиват в София като своеобразен пътеводител на любовта. Ненапразно книгата върви с красиво оформена подробна карта на романтичните маршрути плюс времетраенето на обхождането им пеш, с тротинетка и с велосипед. Ако решите да си направите екскурзия на чувствата с половинката си, можете да се целувате на всеки адрес. Ако го направите наведнъж, при 47 описани места рискувате да ви се изприщят или устата, или краката.
Поради „регионалната“ идея, от книгата отпаднаха любовните истории на Васил Левски, Петко Славейков, Георги Сава Раковски,  Никола Вапцаров… Но пък добавих Катя Паскалева и Иван Росенов, Захари Жандов и проф. Ваня Акрабова, Ганка Найденова и Васил Стоилов…

- Имаш ли си любима история за изпепеляваща любов от разказаните от теб в книгата, някоя която ти спря дъха докато я пишеше? 
- Всяка от историите е минала през сърцето ми. Още по-силно повярвах в любовта. Най-вече в нейната многоликост и в убеждението, че няма греховни чувства. Когато Катя Паскалева научава за кончината на първия си съпруг Георги Божилов-Слона тя се лекува от рак в Париж, пада на колене пред една от неговите картини в посолството, а Иван Росенов я утешава. Това е любов! Джоко Росич не прежалва съпругата си Лиляна. Всички помним разтърсващия речитатив в предаването „Нощни птици" по БНТ, където актьорът Джоко гостува след кончината на съпругата си. Той разплака всички в студиото и пред телевизорите с песента „Любовта ми към теб".

Всички идващи чувства сравнявах
с любовта си към теб.
Всички бъдещи рани лекувах
с любовта си към теб.
Аз към чужди усмивки се втурвах
с любовта си към теб.
Да, прегръщах жени непознати
с любовта си към теб.
Даже твоето име забравих
с любовта си към теб. 
Но в забравата странно живея
с любовта си към теб... 
Уж не идваш сега в паметта ми, 
но сърцето те помни докрай.
Любовта ми към теб,
любовта ми към теб.
Любовта ми към теб, Лиляна...

Най-любимият ми персонаж от „София. Адресите на любовта“ е Надя Ножарова – звезда на оперетата в България, испанска графиня и американска строителна предприемачка с богатство от 100 милиона долара. Образът й тръгна от статия за нея в „Ню Йорк таймс“ от 2010 година, през градски легенди как суперполицаят Гешев й бил почитател, а княз Кирил крадял  бижутата на майка си от дворцовата каса, за да й ги подарява и … се оказа съвсем различен чрез разказа на племенницата й Росица Ножарова и щедрата й благотворителност, оценена от папа Йоан Павел Втори, който й връчва медал и от всички американски президенти в последните 60 години.

С президента Петър Стоянов
 

- Ти, лично за себе си, имаш ли отговор на въпроса: къде е адресът на любовта, намери ли го и можеш ли да упътиш и читателите в търсенето им?
- Адресът на любовта всеки носи в сърцето си. Ще е късметлия, ако успее да го насели с правилния човек, който да отговори на чувствата му. Но книги като „Шепот от стари дантели“ и „София. Адресите на любовта“ са не само романтичен. Те са емоционален трамплин, от който да скочиш в обятията на истинските чувства.

Последвайте канала на

Аделина Делийска
1719 0

Свързани новини

Водещи новини