В училище не учат децата на внимателност едно към друго

Цвета Брестничка от Асоциация "Родители" е майка на 4 деца и авторна детски книги. Как родителите приемат задължението наследниците им да ходят с маски на училище? Кои са най-тревожните проблеми в системата на образованието, които и тази нова учебна година остават нерешени? Ще се обостри ли агресията в училищата в резултат на дългото затваряне по домовете преди месеци и съображението с нови правила за ограничаване на заразата? По всички тези въпроси си говорим с г-жа Брестничка.

Приемам носенето на маски в междучасията като добра предпазна мярка, която цели да ограничи риска от заразяване. Осъзнаваме , че малките деца трудно ще спазват правилата за носене на маските, но тук е ролята на учителя, който трябва да следи и да им помага. Разбира се, че това е допълнително натоварване за преподавателите, но пък те като възрастни хора също отговарят, освен нас, родителите, за изграждането на навици у децата да спазват правилата. Не прогнозирам да се стигне до крайности в училищата, заради носенето на маски.

не толкова заради изолацията, а поради новите правила и изисквания към тях. Това ще доведе до повишено напрежение както при децата, така и при техните родители. При някои ще избие в агресия. Затова е важно родителите и учителите да следят за психичното здраве на децата, затова как се чувстват и как се отнасят с останалите. Вниманието към другия, внимателността липсва в нашата училищна среда, а отговорност затова носят преподавателите.

по време на дистанционното училище това стана видимо. Някои деца имаха условия, но други не. Особено ако в семейството има 3 и повече деца и родителите не успяваха да осигурят компютри и лаптопи или интернет. Някои преподаватели трябваше да ходят по домовете да разнасят на хартия разпечатани уроци и т.н.и т.н. Всичко това задълбочи разделението между учениците, между онези, които усвояват по-бързо материала и други, които са по-бавни. Трябва да се обръща повече внимание на децата върху критичната им оценка при усвояване на знания, при създаване на собствено мнение и да не се облягат само на еднаквостта, на стандартите и унификацията. Защото реално животът изисква от тях да излизат от училище с умения за гъвкавост, за пренастройване, за адаптивност.