Защо страни от Третия свят са по-добре от нас?

Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо… 

С тази мантра на уста българите са в състояние да погребат всяко добро дело, идея, инициатива, мисъл… И, разбира се, не идва от мързел. Добре де – не идва САМО от мързел. Тази гадост си има дълбоки корени в съзнанието на българина и е забита там от поколения безхаберни, некадърни, страхливи, безчовечни, машинално минаващи през живота чиновници и законотворци, които мажат слоеве безумни решения едни върху други.

Една снимка на изхвърлено огромно количество скъпи, пресни хлябове в центъра на София взриви социалните медии. Снимката, сама по себе си, е втрещяваща – кофа за боклук, пълна догоре с пресни самуни хляб, а до нея – в пликове на земята – още и още хлябове. За да е пълна картинката, добавяме, че става дума за продукцията на скъпа пекарна, че хлябовете струват по три, пет, че и повече лева единият и т.н. Слагаме и факта, че в България има ужасно много гладуващи хора и ето ви рецепта за „виртуално бедствено положение“. 

Ясно е, че решението на този, чиито ръце са изхвърлили хлябовете, е необмислено, крайно и съвсем не е изключено да е плод на изпуснати нерви – факт е, че за първи път виждаме подобно нещо и е факт, че самите производители ни увериха, че е инцидентно. Най-малкото – предишното унищожаване е ставало тайно от погледите, значи сегашната постъпка е „изтървано поведение“. Дето се вика… #сори. Обаче…

… обаче всичко това отприщи вълна от гняв, която пак беше в грешна посока. А не е зле да използваме случая, за да погледнем, да повдигнем килима и да видим къде е сметено из*каното и откъде мирише. В тоя ред на мисли – благодарим ви, че спретнахте тая тъпотия, та ни подсетихте за един проблем в държавата. Не го правете повече, де, има и други начини. 

Гневът беше в грешна посока. Вярната е тази:

Законотворецът я е свършил като кучето на нивата. Даряването на храна в България е ужасно и скъпо. Правилно разбрахте – вместо да е обратното, излиза скъпо да дариш. 

Преди да навлезем в подробности, да ви подсетя как държавата беше аха-аха на ръба да лиши работника от плащане на първия ден от болничния, защото, видите ли – имало измамници, които лъжели за болничните и ощетявали бюджета. Затова се опитаха да ни санкционират на едро – всички. 

СДС: Предложението за болничните е унизително

Това са мързеливи и неграмотни решения, взети сякаш от чистачките в кафето на Парламента, в почивката между две раздумки. Работници с капацитета на българския законотворец, сложени в една частна фирма, ще изхвърчат оттам преди да се опомнят. За съжаление – „работодателят“ на Господин депутата не може да го стигне, че да му потърси сметка. Ех… Ако само управлението на една държава беше важно като управлението на една фирма… а? 

Всеки висш чиновник – по 3 месеца в затвора

Ето ви сега и подробностите:

Ако питате „тия, дето карат влака“ за даряването на храна, те ще ви кажат: „о-о-о-о, я си проверете нещата, има данъчни облекчения, има инициатива, има всичко, какво повече искате?“ – и, ако не сте запознати с подробностите, ще ви затапят, нали? Подробностите обаче са грозни – Законът за данъчното облекчение беше променен, факт. Но как? Дарявайки храна, получаваш данъчно облекчение. Това го „слагат на витрината“ на реформите и се фукат с него. В текста обаче има една подробност: производителите и търговците на храни трябва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да сложат етикет или друга маркировка, която да не може да се разлепва и маха, на която да пише „Дарение, не подлежи на продажба“, но също така маркировката не трябва да поврежда етикета със съдържанието на стоката. Тогава и само тогава – ако това условие е изпълнено, стоката се освобождава от ДДС. 

Това означава още едно преопаковане, което коства допълнителен труд и средства и (дръж се здраво!) излиза по-скъпо на търговеца, отколкото е данъчното му облекчение. 

В резултат: преди да влезе „великата“ поправка в Закона, в България от Хранителната банка се събират по 290 тона храна годишно. „Е-ха-а-а“, вероятно си казва някой… Да, ама не, защото – за сравнение – в същата тази България се ИЗХВЪРЛЯТ по 670 ХИЛЯДИ тона храна годишно. Така че – дарената беше капка в морето. Но по-странното е, че след поправката, която уж трябваше да стимулира даренията, има минус 50 тона годишно. 

Причината е, че много фирми щели (ти да видиш) да се възползват и да мамят, да лъжат и да правят далавери с ДДС-то и затова поправката хем стимулира, хем задължава със скъпи тъпотии. Като с болничните – едни лъжат, дайте да санкционираме всички. Пà, да не бяхте пипали Закона по-добре, „поправката“ ви беше като на сакат, кьорав майстор със счупена ръка. 

Ако кажете на карачите на влака: „направете нещо“, те ще ви отговорят: „пà, направѝли сме!“, и доволно ще ви тикнат поправката под носа. „Допълненията“ ще ви ги спестят. 

А, кой е най-потърпевш? Най-бедните и най-уязвимите. По традиция. Знаете ли кой досега никога не е бил нито уязвим, нито потърпевш? Господин депутата. Нито веднъж! 

А България се присъедини към отбелязването на световния ден на прехраната (има такъв – на 16 октомври е). Извинявайте, но това е като Северна Корея да чества Световния ден на свободата на словото. 

В едни държави, които сме свикнали да възприемаме като… хм— да кажем „недостатъчно развити“, имат практики, които ни превъзхождат: като например: Македония забранява найлоновите торбички от 2021 г., супермаркетите в Тайланд спряха да използват найлонови торбички, а село в Индия празнува раждането на всяко момиче със засаждането на 111 дървета – посадили над 350 000 дървета вече. Във втория пример имаме по-локална, не централна държавна инициатива. Но държавата НЕ ПРЕЧИ. За да сведем нещата до още по-локално и персонализирано ниво (тоест: личният пример) – Човек в Индия е засаждал по едно дърво всеки ден в продължение на 35 години. Вече е създал гора, по-голяма от Сентръл Парк в Ню Йорк.

И тук се връщаме на онова, с което започнахме: Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо… 

Дадох ви за пример инициативите в онези държави, а сега ще ви припомня една инициатива на един българин през 2015 г. Христо Христов тогава… първо да уточня – Христо Христов не е известен актьор, певец, плеймейтка, депутат и т.н. Христо Христов е просто Христо Христов и вероятно оттук му идва проблемът. Ако беше поне плеймейтка или деен депутат в предизборна кампания, нямаше да се сблъска с подобен проблем, но…

Та на Христо Христов му писна да чака държавата да си свърши работата и сам се хвана да изчисти речното корито в село Лозево, Шуменско. 

Христо получи глоба от 150 лв., защото, според нормативната уредба, преди да извършиш нещо (каквото и да е, пък било то и да им свършиш тяхната работа) на общински терен, трябва да имаш РАЗРЕШЕНИЕ ОТ АДМИНИСТРАЦИЯТА. Нещо, което Христо не е имал. Пред медиите тогава от шуменската администрация поясниха, че НЕ СА ПРОТИВ това, което Христо е извършил, НО държат да бъдат спазвани всички разпоредби. 

„Е… не е същото“, си мисли някой. „Не е като да засадиш дърво. Кой ще те глобява, ако засадиш дърво? Липсва инициатива просто…“

Така ли? А…

… а може ли да ти хрумне, че ще те глобят, ако изчистиш речното корито? 

Както видяхте: и даряването на храна излиза скъпо. 

За какви инициативи да си говорим тогава? Очевидно добрите практики, инициативи, всичко онова, което гледаме по филмите и цъкаме с език: „еееех, защо не може и у нас така…!“, е невъзможно, защото не знаеш от кой ъгъл те дебне чиновническа тъпотия с глоба, санкция или въобще със „сметката“ в ръка. 

И затова…  Недей да правиш нищо, че да не зèме да стане нещо… 

Зад всяка тъпотия (като хляба в кофата) обикновено седи по някоя друга, още по-голяма тъпотия… облечена в костюм и посадена в някой кабинет, с добра заплата, коледен бонус, тринайсета заплата, премиални, фонд „представителни“, служебна кола и секретарка. Тая тъпотия винаги е безименна и по-ниска от тревата, когато от нея замирише, и точно обратното – гордо се пъчи с лицето и името си и при най-малкото постижение, тая тъпотия винаги плаща наказанията от бюджета и получава бонусите в личната си сметка, тая тъпотия е раково образувание, което изглежда удобно на всяка една власт по тия земи – от времето на султана, та до наши дни. 

Та, докато се възмущаваш на гледката с хляба в кофата, можеш да вземеш и да видиш кой е твоят представител в Парламента, па да вземеш и да му драснеш едно писъмце – да го питаш защо са я свършили такава; и смятат ли да оправят нещата; и, ако не – защо.

Ако не те е страх да не зèме да стане нещо, де. 
 

Последвайте канала на