Емилия спасихте от хакери, НАП – не можахте!

Стрес. Шок. Ужас. Възмущение. После: успокоение. Вяра в доброто. 

Толкова много емоции ме сполетяха една след друга, четейки как Емилия е станала жертва, но светкавичната реакция на екипа ѝ я е спасила и профилът ѝ е в безопасност. 

Националната ни сигурност е в безопасност! Спете спокойно. На Емилия профилът ѝ не е – повтарям: НЕ Е – хакнат! Станах на крака! Пее ми се. Мила родино!

Само една мисъл ме мъчи…

Емилия не можа ли да… де да знам – да беше дала екипа си назаем на НАП за малко, да ги спаси от хакери и хаквания. Или да беше съдействала на прокуратурата. Още не е късно, де. 

Сà, Емилия, ако е пич, ще ни даде назаем нейните хора – да оправят положението в държавата, защото положението в държавата си е изяло гайката! 

Всъщност положението е: „пуснахме волана при 260 км/ч., за да се снимаме за Фейса“. 

Смятате ли, че може да има нещо като НАСИЩАНЕ на количество тъпотии? Както например се наблюдава насищане на разтвори в химията и колкото и да се опитвате, дадена съставка просто не може и не може да се разреди и стане част от разтвора. 

Няма да е зле да достигнем тази точка по-бързо, защото усещам… ЧУВАМ как IQ-то ми пада. 

Дали целта не е просто да ни накарат да стигнем едно ниво, след което просто да си кажем: „Ма*ната му! Няма смисъл!“ и да се откажем? Да се откажем да мислим, опълчваме, говорим. Да си потопим главата в чалги, ракии и салати и да грухтим. Макар че… последното не е препоръчително – с тая чума по свинете. 

От прокуратурата разпространяват личните данни на съдии, магистрати, на премиера, на депутати и на главния прокурор, ДОКАТО ни съобщават, че са хванали един човек, когото са обвинили за същото… 

Мила родино!

А, помните ли когато ни обясниха, че не трябва да се безпокоим за теча на лични данни, защото, ако някой се възползва от тях, това ще наруши някой друг закон. Тоест – да не се тревожим, нищо няма да ни направят, защото… е незаконно.

Ех, само ако се бяхме сетили да направим незаконни и кражбите и убийствата…
 

***

Едно време – в древен Рим – строителите на пътища носели лична отговорност за строежите. Лична. Отговорност. Знам, че за един българин това звучи много екзотично, но се опитайте да си го представите. 

Та, който се провинявал, бил наказван. Персонално той, а не институцията с глоби от държавния бюджет. Сега съвсем ви обърках, нали?

Наказанието било да си изгуби гражданските права или да отиде в доброволно изгнание. Със загубата на правата, гражданинът ставал роб и работел ли работел, работел, работел. Пожизнен труд.

Това е било най-близкото до смъртното наказание, без да бъде… ами – смъртно наказание. 

Пътищата, строени през онова време, са запазени и до днес. Приемете, че „пътищата“ са метафора за вършенето на работа по принцип. Интересна концепция са имали тия римляни, а?

Не знам защо го разказах всичко това… Няма връзка с нищо.

***

После… 

… драгата електорална единица поиска, по примера на американската електорална единица, да може да трепе всеки, който дръзне да влезе в имота му. Яростно защитаваше това си право, цитирайки нива на престъпност, без да е чел какви са нивата на престъпност, както и (най-вече) опирайки се на специалните ефекти в някои холивудски филми, които обикновено го карат да:

1). мае ръки и краци в дискотеката по време на нещо като бой с други пияници, имитирайки Джейсън Стейтъм;

2). кара „изпиленото“ опелче със 190 км/ч. през детска площадка, щото там една от мамите има мноо яко потниче и му се кефи, като пили гумите… този път имитирайки (вероятно) Вин Дизел в „Бързи и яростни“. 

Драгата електорална единица винаги има какво да каже, докато…

… докато не стане ей така:

„[…]Янков объркал пътя и вместо в черквата влязъл в частна вила[…]Задържан е предполагаемият извършител на убийството на известния поклонник Коста Янков.“

***

После…

… забелязах, че протестите срещу Стратегията за детето продължават с пълна сила, макар всички вече да забравихме, че е съществувала като идея. Междувременно насилието над деца в беге не спря и не намаля, но това е друга история, нали?

Та, докато протестите срещу Стратегията продължават, реших и аз да си уплътня времето с нещо така обществено полезно като например да организирам протести срещу авариза, ангарията, еничарството и ТКЗС-тата. Аман вече, не се трае! 

Междувременно стана ясно, че в Москва прокуратурата се опитва да вземе детето на руска двойка, защото участвали в протестите срещу императора. Лошо…

Руска, братя, РУСКА! Не някаква си там шведска или друга джендърска. Православни! Руси! Но… сбъркали от коя страна на барикадата да застанат. Поискали граждански права и демокрация. 

В тоя ред на мисли… а вие се страхувахте, че норвежците щели да крадат деца! О, сладка ирония! Всичкото ватенка в България се впрегна да громи норвежците, че крадели деца, стъпвайки на опорките от Кремъл, докато баш в Москва се оказа, че крадат деца от родителите им. Държавно ги крадат. 

***

И за финал – понеже започнахме със световно значителни новини, да приключим също така:

„Скандал с хапчетата за отслабване на Ричи“. 

Добре, че има хапчета и скандал, та да разбера кой е Ричи. Преди да продължим нататък, мисля, че е редно да обърнем внимание на стилистиката на фотографията, с която Ричи си рекламира хапчетата. А именно: той, гол до кръста, напомпал мускул, показва шишенце с хапчета, всичко това – на площад, наоколо – хора. 

Това, което няма как да не се запитам е: какво ли, по дяволите, си мислят хората, станали неволни свидетели на тази „фотосесия“? Защото това, което реално те виждат, е: гол до кръста човек, насред площада, до нещо като фонтан, напомпал мускули, напънат, та чак лицето му се е изкривило и… държи шишенце с хапчета…

Дали не извиква асоциация с вероятно липсващия в този момент медицински персонал от така… по-здрави санитари, които се лутат из града, търсейки въпросния герой на фотосесията, за да му дадат хапченцата, които стиска в ръка с налудничава физиономия? Аз бих минал по другия тротоар, честно. Или бих се обадил в близкото медицинско заведение, за да ги питам дали не си търсят някой избягал клиент.  

И, след като разбрах кой е Ричи, свързаните новини ме навигираха (как въобще съм живял без тази информация досега?!) към свързана новина, която ми съобщи, че 

„Ричи пак стана за смях“. (Айде стига бе!)

Видях какво е написал въпросният Ричи и, честно казано, аз виждам само истини в написаното от него. Понеже знам, че повечето от вас не са запознати с творчеството на Ричи, ще ви запозная.

Ричи качи своя снимка – гол до кръста (отново), показващ среден пръст, пред автомобил Ауди А7. Написа: „Много ми е смешно, когато кажете, че съм глупав. Оправям се добре в живота, това е достатъчно за мен. На 25 години съм и дори нямам висше. Имам кола за 100 бона, а вие бачкате за 500 лв.“

Според мен, това, което е написал, са само истини:

- на 25 години е;

- няма висше;

- колкото и да е тъжно, наистина има някои, които бачкат за 500 лв.;

- хората смятат, че е глупав;

- смешно му е.

Кое от всичко казано не е истина?

Мила родино, лека нощ! 

Последвайте канала на