И изведнъж спря да бъде смешно

Проблем има! Но вместо решение, панически се търси виновен. Защо? 

Защото е по-лесно. Защото така сме свикнали – нека се сърдят на друг, аз ще се завия през глава. Защото честността да си признаеш грешките е за големите хора, а не за духовни, морални, интелектуални и емоционални деца. 

Защото… ДНК-то ни е такова! Затова! Стига си питал!

*

За загрявка:

В Полша вчера влезе в сила закон, който премахва данъците на младите в страната. Близо 2 милиона поляци. Повтарям: два милиона поляци. Са освободени от данък върху доходите си. И това е инициатива да ги задържат в родината им. 

В България се говори за това, че младите трябва да се задържат тук и да се върнат онези – спасилите се. Преди години дори работодатели си позволиха да предложат да се подписват договори със студентите, които да ги ЗАДЪЛЖАВАТ да работят по 5 години в България или, по пример с футболните трансфери, да се задължават да плащат, ако решат да работят зад граница. 

Усетихте ли разликата?

Но иначе кампании си правим – за връщане на младите, за демография и не знам какво. Едни кампании ще правим, по едни проекти, за едни пари май става дума…

*

Та, проблем има, но вместо решение, се търси виновен. Няма лошо да търсим виновен, за да го накажем – за назидание. Но НЕ ЗАБРАВЯЙ решението! 

Държавният апарат прилича на кисел чичак, седнал зад волана след скандал с жената. Кара и псува всичко наред. Изведнъж някой го засича. Вместо да овладее ситуацията, пуска волана, за да надуе клаксона. Държейки с две ръце, може да маневрира и избегне удара, но той предпочита да надуе клаксона, щото с него е свикнал да псува и да громи. Резултат: катастрофа, която е можело да бъде избегната. 

*

В сряда се смяхме на прокуратурата, че намесва пръскачки в националната сигурност. Вкиснаха се и решиха да ни докажат колко са прави. Пуснаха волана и надуха клаксона. В четвъртък разгласиха данни от досъдебното производство. Тайни. Защо? За да ни убедят, че, видиш ли, не са толкова зле, колкото си мислят някои…

Всеки следовател и прокурор в България се хвана за главата, след като видя как се разпространиха не само материали по следствието, но и ЕГН-тата на премиера, главния прокурор и депутата Пеевски. 

Гафът с ЕГН-тата говори за бързане, за недоглеждане, остава и едно подозрение за нивото на работата, но…

… но огласяването на доказателствен материал говори вече за друго. Да разгласяваш подобна информация, само за да убедиш обществото, че, видиш ли, не си ги хванал „на сляпо“ и „по заповед“, е абсурдно и говори за хаос. 

*

А от ГДБОП ни казаха, че са разкрили паролите на хакера чрез камерите за видеонаблюдение. Чудесно. Хакерите си записват: „да си крия клавиатурата от камерите…“ 
Друг трик няма ли да ни разкрият? 

*

Отначало ни е смешно, защото виждаме слаба комедия. 

После обаче ни става тъжно, защото ни я сервират като сериозна истина и ни я сервират без да имаме право да я върнем, защото е недопечена, развалена и има от пърхота на готвача в чинията. 

Накрая ни хваща страх, защото вече никой не е невинен за каквото и да било, и разбираш, че животът ти може да свърши по всяко време, ако не си „човек на човека“. 

След „изблика“ с пръскачките се чудеха как да поправят нещата, защото се ядосаха, че им се смеят. Да спрат и замълчат беше по-добрият вариант. Но не. Вместо това разгласиха материали по следствието. Защото егото им беше накърнено. Изглежда решението вече е взето, но се ядосват, че не се получава гладко, както са предполагали. И се опитват да се доказват и правят нови грешки.

Колкото повече се опитват да поправят старите, толкова повече правят нови гафове. 

*

Седни, поеми си дъх, помисли и осъзнай това:

Цялата идея е, нарушавайки следствената тайна (все още ме обзема страх, когато си помисля, че това не е просто лош сън!), да се накара обществото да намрази арестуваните, ОЩЕ ПРЕДИ СЪДЪТ ДА СЕ Е ЗАПОЗНАЛ с материалите и доказателствата! 

Първо: за да може да се оказва обществен натиск над съда – магистратите да не смеят да разсърдят тълпата, ако оправдаят обвиняемите. 

Второ: системата да си ги „опраска“ на спокойствие – без възражения от обществото, което вече ги смята за виновни. Чрез медиен натиск да се обявят за „виновни“ преди съдът да се е произнесъл.

Дори оправдани (ще почакаме, ще видим), те ще са „осъдени“ от обществото. 

И така… презумпцията за невинност, която е СТЪЛБ на демокрацията, е разбита и заместена с презумпция за вина – която беше спомен от диктатурата. Беше спомен…

На това му се казва „за назидание“. Да не говорим, че покрай разследването изведнъж се започна ровене из медии и журналистически разследвания, което е признак на севернокорейска демокрация. 

Не казвам дали са или не са виновни задържаните. Казвам, че производството е съпътствано от цирк. Институционален, медиен, обществен. И вече не е смешно. 

Става зловещо. 

*

Председателят на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев се опита да подсети настръхналото, четящо жълти медии общество, че: „Не е редно да се огласяват по висящо разследване доказателства по този публичен начин“. Пред bTV Калпакчиев, който беше и член на ВСС, заяви, че подобно поведение уронва престижа на прокуратурата. (Повярвайте ми, това си мислят и прокурорите в България, които в момента са принудени да стискат зъби, червейки се, така както ние – журналистите, стискаме зъби и се червим от „колегите“, играещи в цирка). 

Калпакчиев ни подсети и за други дела, чийто следствени тайни бяха „развявани“ по медиите – „Костинброд“, тефтерчето на Златанов – дела, които се провалиха. 

Правете си сметката. 

*

Адвокат Михаил Екимджиев говори пред БНР и нарече „противоконституционни“ действията на прокуратурата, с които публично бяха показани част от доказателствата по разследването за кибертероризъм заради хакерската атака срещу НАП.

Думите му бяха: 

„Вече това е един риалити формат на наказателен процес, в който хора с пурпурни тоги разиграват някакво нелепо шоу за забавление на публиката. Първо, обясняват как се подготвя атентат срещу държавния глава или чуждестранни делегации с пръскалките пред Народното събрание, а след това публикуват над 2000 данни на съдии, на прокурори, на премиера, на уважаемия господин Пеевски – НЕЩО, ЗАРАДИ КОЕТО ТЕ ВОДЯТ ДЕЛОТО СРЕЩУ ГОСПОДИН ИВАН ТОДОРОВ, срещу „ТАД груп“ и така нататък“. 

Тоест – докато разследват изтичане на лични данни, разследващите изтичат същите тези данни (при вече по-голям интерес и повече очи), за да ни убедят, че изтичането е сериозна работа. За „теча“ хакерите ще ги съдят, а за същия теч прокуратурата ще я… какво ще я направят? Нищо. 

*

Да обобщим: 

1. презумпцията за невинност е убита;

2. опитват се да намесят уличната тълпа в „обвинението“ срещу задържани, насъсквайки хората срещу тях с неправомерно разпространение на следствени тайни. Това май се казваше „линч“…  

И спря да бъде смешно. 
 

Последвайте канала на