Ценна книга на старобългарски автор постъпи в НИМ

Националният исторически музей (НИМ) вече си има нова придобивка. В музея чрез сектор „Културно-историческо наследство” при Главна дирекция „Криминална полиция” постъпи изключително ценна старопечатна книга, липсваща досега в българските хранилища.

Това е книгата на Теофилакт, архиепископ на България /така се е самообозначил автора на корицата/ „Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет”. Тя е издадена в Париж през 1542 г. Теофилакт /1090-1146 г./ е назначен в зряла възраст за архиепископ на „Българската Автокефална /самоуправляваща се/ Архиепископия”. Тя е основана от император Василий ІІ през 1018 г. и включва всички епархии /църковни окръзи/ на Българската Патриаршия в Мизия и Македония, в която била ликвидирана от императора след завоюването на България.

Българската архиепископия получила дори епархии в днешна Северна Гърция, Албания и Южна Италия. За седалище бил определен град Охрид. Титулът на шефа и бил: „Архиепископ на Юстиниана Прима и на цяла България”. За да бъде по кратък титула архиепископите се подписвали често или с прилагателното „български” или с „архиепископ на България” както е в случая.

Съчиненията на византийския писател и теолог Теофилакт Български, Охридски архиепископ /ок.1084-1107/, известни до сега, са многобройни – той е изключително продуктивен автор. Някои от тях са много ценни извори за историята на Византия и българския народ през 10-11 век. Най-важно за българската история и литература е неговото Пространно житие на Св.Климент Охридски, както и Служба за светеца.

Неговите Тълкувания на четирите евангелия от Новия завет се считат за постижения на византийската екзегетика и са признати и досега както от Православната, така и от Западната църква. Първите преводи на произведения на Теофилакт Български на латински език излизат през 1477 г. в Рим и през 1518 г. в Париж /по това време произведенията му погрешно се приписват на Атанасий Велики/. През 1524 г. са издадени, вече под негово име, Тълкуванията на четирите евангелия от Новия завет в Базел.

Следват многобройни преиздания, сред най-ранните и най-ценните, от които е и изданието от 1542 г. в Париж. Първият превод на старобългарски език на Тълкованията е издаден в Москва през 1648 г. в четири тома под името Благовестник или Толкование блаженнаго Феофилакта, архиепископа Болгарского на Святое евангелие. След консервация старопечатното издание на Теофилакт Български ще украси витрина в ІV зала на Националния исторически музей.

Последвайте канала на