Екзакта: 2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години

42 на сто определят изминаващата година като "нито добра, нито лоша" за страната ни. Твърдящите, че годината е била по-скоро добра за страната ни са равен дял спрямо твърдящите, че годината е била по-скоро лоша за страната ни (24.8 на сто към 24.2 процента). 61 на сто от българите имат по-скоро оптимистични очаквания за бъдещето на страната ни през 2018 година. 17 процента са твърдите скептици, според които новата година няма да е по-добра от отминаващата. В масовия случай тези хора мислят за 2018-та като за година поне толкова лоша колкото 2017 г. или дори допускат възможността тя да бъде още по-лоша. Това показват данни от национално представително изследване на "Екзакта Рисърч Груп", направено между 7 и 13 декември сред 1000 пълнолетни българи.

Една пета от българите са убедени, че отминаващата 2017 г. е била добра както за тях лично, така и за България. Доста по-малко - 10 на сто пък мислят, че 2017 г. е била лоша персонално за тях, но също така и за страната, обобщават социолозите. Не е малък и делът на хората, очакващи 2018 г. да е по-добра от изминаващата година и за страната, и лично за тях - 59 на сто.

Благотворителността е все по-популярна сред българите. За последните пет години готовите да помогнат по някакъв начин на хора в нужда са нараснали значително - с 16 на сто, а нежелаещите да участват в коледни и новогодишни благотворителни акции са намалели с 10 процента. Половината от анкетираните възнамеряват да отделят средства за благотворителност по време на предстоящите коледни и новогодишни празници. 29 на сто посочват, че не биха могли да участват в благотворителни акции поради финансови затруднения. 5 процента не желаят да се включат в никаква форма на благотворителност, а 16 на сто все още не са решили как точно биха постъпили и очевидно очакват да бъдат подходящо мотивирани.

Според данните 89 на сто от българите ще празнуват Коледа у дома. Два процента планират да отидат на ресторант за Коледа, други 2 на сто - да пътуват до родните си места. Едва един процент ще отидат в чужбина за Коледа. Един процент ще отидат на ски в планината и също толкова - 1 процент, ще работят по коледните празници.

По-висока мобилност се очертава за новогодишните празници. 74 на сто ще празнуват вкъщи, на ресторанти и по клубове ще празнуват 8 на сто. 4 процента ще посрещнат Новата година в чужбина, 2 на сто ще излязат на площадите в страната, а други 2 на сто ще пътуват до родните си места. На Нова година ще работят 2 процента, а на ски ще отидат 1.3 на сто.

57 на сто заявяват, че през 2017 г. са похарчили всички пари, които са изкарали през годината. Това по-често от останалите се твърди от хора на възраст между 30 и 40 години, както и от такива на възраст над 60 години. Две трети от българите, които определят стандарта си като близък до средния, попадат в групата на изхарчилите всичко спечелено.

Всеки пети участник в изследването не се е справил в рамките на приходите си, а е изхарчил и част от спестяванията си. Най-често това важи за хората на възраст над 60 години, за високообразованите и за жителите на столицата. Българите, успели да спестят пари през изминаващата 2017 г., са 14 процента. По-често в тази категория попадат мъже, млади хора под 30 години, високообразовани и заможни хора, както и жители на градовете - областни центрове. 10 на сто твърдят, че са изхарчили целия си паричен ресурс - и спечеленото през годината, и спестеното преди, и дори са взели пари назаем. По-често това се е случило на хора на възраст между 40 и 60 години, на нискообразовани и бедни българи, както и на живеещи в селата.

Жените по-често от мъжете попадат в тази категория. 46 на сто определят отминаващата година като "нито добра, нито лоша за тях в личен план". Това твърдят по-често жени, хора на възраст над 40 години, бедни и жители на селата. В същото време българите, за които в личен план отминаващата година е била добра, са значително повече от онези, за които в личен план 2017 г. е била лоша (37 процента към 15 на сто). Тези данни показват, че не може да се говори за масов песимизъм, когато става дума за личната равносметка на повечето българи за отминаващата година, коментират социолозите.

2017 година се е оказала най-добра за младите българи на възраст до 40 години, за високообразованите и заможните хора, както и за жителите на градовете - областни центрове. Годината е била лоша за хората на възраст над 60 години и за нискообразованите и бедни българи. Личната равносметка е подвластна до голяма степен на финансовото самочувствие на хората. 70 на сто от успелите да спестят пари през 2017 г. определят отминаващата година като добра за тях, докато едва 11 на сто от похарчилите всичките си средства и взели още пари назаем са склонни да я нарекат така. 72 на сто от интервюираните очакват новата година в личен план да бъде по-добра за тях от отминаващата.

Най-висок е оптимизмът на младите и високообразованите българи. За разлика от личната равносметка, в която оптимистичните нагласи вземат връх над песимистичните, при обществената равносметка има паритет между дяловете на песимистите и оптимистите за състоянието на страната ни през изминаващата година, отбелязват от "Екзакта".

Въпреки постоянната и висока критичност към работата на политиците и на институциите у нас, изследването регистрира готовност на малко над 60 на сто от интервюираните да отправят добри пожелания към отделни политици в навечерието на Новата година, констатират социолозите. Добри пожелания са отправени към 90 действащи български политици, сред които има ръководители на държавни институции, депутати, министри, кметове на общини и общественици. В същото време повечето от имената са посочвани от малки дялове хора - от по 1-2 души.

Най-много празнични пожелания се отправят към Бойко Борисов Бойко Методиев Борисов е министър-председател на Република България. Роден е на 13 юни 1959 г (от 27 на сто от българите), към Румен РадевРумен Георгиев Радев е български военен, генерал-майор от резерва. Бивш командир на (от 25 процента), към Мая МаноловаМая Божидарова Манолова е български политик, народен представител от парламентарната група на (от 14 на сто), към Корнелия НиноваКорнелия Нинова е български политик от БСП, член на Парламентарната група на Коалиция за (от 11 процента), към Красимир Каракачанов Красимир Дончев Каракачанов е заместник министър-председател по обществения ред и сигурността (от 7 процента), към Йорданка Фандъкова Йорданка Асенова Фандъкова е родена в Самоков. Завършва средното си образование в 35-а руска (от 6 на сто), към Цветан ЦветановЦветан Генчев Цветанов е роден на 8 април 1965 г. в София. През 1987 година Цветанов постъпва на работа (от 6 на сто), към Томислав Дончев Томислав Пейков Дончев е български политик от партия ГЕРБ, заместник (от 5 на сто), към Валери СимеоновВалери Симеонов е заместник министър-председател по икономическата и демографската политика до 16 (от 4 процента), към Георги Първанов Георги Седефчов Първанов е президент на България през периода 2002-2011 г. През 2002 г. встъпва в (от 3 процента), към Волен СидеровВолен Николов Сидеров е български политик и журналист, лидер на крайнодясната националистическа, Цвета Караянчева Цвета Вълчева Караянчева е български политик. Народен представител от парламентарната група на, Лиляна Павлова Лиляна Павлова Николова е министър за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018. Родена, Веселин Марешки, Стефан Данаилов Стефан Данаилов е известен български актьор, политик от БСП, министър на културата в (от по 2 на сто). Хората, които не желаят да изкажат добри новогодишни пожелания към нито един български политик, са 29 на сто.

Последвайте канала на