Брат и сестра учат на свещи в стая без ток и вода край Благоевград

Тяхната мечта е да имат компютър. Надяват се един ден родителите им да им дадат достатъчно пари, за да почерпят съучениците си и да им покажат, че не са бедни. Те са 12-годишната Виктория и 10-годишният и брат Росен. Момичето е в шести клас, а момчето в четвърти в Пето СОУ в Благоевград, пише "Стандарт Нюз".

Децата заедно с родителите си Руска и Асен обитават една стая от 12 квадратни метра в недостроена къща в полето край благоевградския квартал „Струмско”. Там няма ток и вода. Учениците са принудени вечер да четат на свещи, за да подготвят уроците си за следващия ден.

Майката й бащата от 2 години са без работа. По обяд Руска поема с разнебитената детска количка да напълни вода от чешма, която е на 1,5 км от дома им. Някога работила като шивачка, но сега е безработна.

„Аз бях овчар в село Мечкул, после бях свинар при двама различни бизнесмени, по-късно работих като строител. Но вече ме болят краката, задушавам се. Намирам по нещо на парче. Приятели и познати ни помагат с храна, с дрехи. Тук ни подслони също мой приятел, Санде, който почина. Наследниците му нямат против да живеем в имота”, разказва главата на семейството.

Виктория и Росен също помагат на повече от скромния семеен бюджет. Помагат на хората, които си наливат вода на чешмата до църквата. Мъкнат им тубите и получават по 1-2 лева от благодарните мъже и жени. В малката стая са побрали две „спални” – обикновени легла, първата е за дамите, втората е за мъжете.

Помещението е и спалня, и кухня, и занималня, и баня. Има дори телевизор и антена, но липсата на ток ги прави ненужни. Чува се обаче музика от транзистора, който е на батерии. Мизерията обаче не отчайва семейството.

„Не можем и на лекар да отидем, ако се разболеем. Докторите те гледат в джоба, също като адвокатите. но оттук по-хубаво няма, добре ни е, свикнали сме, имаме покрив над главите си. Само да ни дадат пари, че да живеем по-добре, да ни прекарат ток и вода. И ние да отидем като хората в магазина, да купим на децата подаръци за Коледа”, реди 54-годишният Асен, който е от Ракитово.

Преди 12-13 години се запознал с Руска в родния и край Кюстендил, където работел за бизнесмена Валери Ненов. „Това е нашето място, искаме да живеем като хората. Идваха от социалните. Предлагат ни аз и мъжът ми да живеем отделно в някакъв апартамент, а децата ни да настанят в социален дом. Тази няма да стане. Ние от децата си не се делим. Не им щем жилищата, само да ни помогнат финансово”, редят съпрузите.

Те нямат адресна регистрация в Благоевград и не получават дори детски за децата си. „Нашите служители са посетили семейството. Майката и бащата са отказали да настаним временно и тях, и децата им, но на различни места. Мъжът не е имал документи за самоличност. Условията наистина не са приемливи и добри за децата, които ходят на училище.

За да им помогнем, трябва съгласието на родителите. Работим по случая. Свързахме се и с колегите от Кюстендил, откъдето е майката”, каза шефът на „Социално подпомагане”-Благоевград Александър Балев. 

Последвайте канала на